Прошката...толкова близо... и толкова далеч!
***
Каза сърцето: „Убиец!”
Умът разсича дълбоко.
Всички пориви свидни.
Свива вени… жестоко!
Крие във дрямка очите.
Дири тихо прикритие.
Кратко – „обичам те” –
плахо търси разкритие.
И реч дочу се:…„Боли!”
Там… от кървава рана,
в която разум заби –
нож – позорен и гладен.
И още отсече: „Прости!”
Топла камина опушена…
И ето, умът се изви –
пое... по вятърни улици!
Славена Бозовайска
Няма коментари:
Публикуване на коментар