Гали ми нежно душата.
И стичат се тихи сълзите.
И светна…пак тъмнината.
Сънувам – вятърът лунен.
Буден на облак усмихнат.
Съблича…погледът гузен,
на дим – черно притихнал.
Сънувам – пъстра палитра.
Празнота светът прекроява.
И литва там разумът хитър -
свил се във росна тинтява.
Сънувам!...Как тихо е вън!
Спи утихнал живота.
Ако буден е с маска на трън,
в съня ще остана на топло!
Славена Бозовайска
картина - "Земята сънува"
Александрина Караджова
Няма коментари:
Публикуване на коментар