БЕЛИ СПОМЕНИ

Със дъх разтапям тъмнината.
На малки прашинки светлина.
И цъфтят под мен цветята.
Със походът на новата…зора.

Венчелистчетата се изпъстрят.
С ярките, вълшебни цветове –
на дъгата, дето първа –
усмихва благо… черното небе.

За облаците съм - десница.
Която хвърля вятърът встрани.
Непокътнатият пух над жица,
пази в сянка… лястовичи дни.

Но слезе сън. От нощ злокобна.
Потънаха в забрава сетива…
Лъхна бриз. И спомних – що е –
да си лъч в безкрайна тъмнина!

Славена Бозовайска