(посветено на Даниела Прокопиева)
Стъпка напред към топлото лято,
с китен букет от мечти.
Зрънце любов. Изгрев приятен –
звън китарен лети…
Черния ъгъл... в мигом обърна –
своята светла страна.
Лунна дантела сля се със бързей,
и някак… светът побеля.
Часовникът сънен там от стената,
отново минути брои.
Но не от тези, които все бягат –
а нови – със куп тишини.
Стъпка напред към топлото лято,
тъне във мекост Земя.
Поляната тучна рее се в младост,
буди се… спяща роса.
И тази картина приятелю ведър –
аз за теб съчиних.
И виждам как събираш планети,
със Бога в сърцето, тъй тих!
Някой ден, знам ще се срещнем –
в един по – топъл свят.
Пеят звездите... Мигат… горещо...
Стъпка напред! –И вече сме там!
Славена Бозовайска
Стъпка напред към топлото лято,
с китен букет от мечти.
Зрънце любов. Изгрев приятен –
звън китарен лети…
Черния ъгъл... в мигом обърна –
своята светла страна.
Лунна дантела сля се със бързей,
и някак… светът побеля.
Часовникът сънен там от стената,
отново минути брои.
Но не от тези, които все бягат –
а нови – със куп тишини.
Стъпка напред към топлото лято,
тъне във мекост Земя.
Поляната тучна рее се в младост,
буди се… спяща роса.
И тази картина приятелю ведър –
аз за теб съчиних.
И виждам как събираш планети,
със Бога в сърцето, тъй тих!
Някой ден, знам ще се срещнем –
в един по – топъл свят.
Пеят звездите... Мигат… горещо...
Стъпка напред! –И вече сме там!
Славена Бозовайска
Няма коментари:
Публикуване на коментар