конче – с душа на дете.
Нявга се гуши в душата свенливо –
друг път лети - в галоп през поле…
Юздите... здраво хвани във нощта.
Чуй и гласът му. Далечна природа,
скрита във глас – синева…
И туй, което ни мрази – заспива.
Неволята - в страх, глухота.
И всичко, което ни бавно убива…,
затваря със грохот - тежка врата…
Препуска в мъгли, сълзи и копнежи.
Кръв се слива със чиста роса…
Грива се вей – свободно, небрежно…
Вяра. Надежда. И звук...– Светлина!
Славена Бозовайска

Няма коментари:
Публикуване на коментар