БЕЗСМЪРТНА

Още съм жива и млада.

Убих - красиво смъртта.
Имам сърце от стомана,
а в него тупти Любовта!

И съм - порив, надежда.
В броня - желязна сълза.
Вътре лъчи се оглеждат,
във ръбове в студ и тъга.

Още съм нимфа покорна.
Пред Бога навела глава.
И като щерка…сиротна…
Търся… деня във нощта…

Дявола той – окови кове.
Не ще ги наниже на мене.
Бяла кръв във вени снове,
и някак снагата ми чезне…

Сега съм Вечност и време.
Часът се скри в светлина…
И сричах безгласно поеми.
Да стана…малка звезда.

Утре ти потърси ме!
В зората. Във ален нюанс.
Ръце протегни и хвани ме.
Да смъкна...слънце за нас!

Славена Бозовайска