една по една се топят –
и чува небето как плачат молбите,
отронени мисли горят…
Замислен и Бог се втурна да види,
как се обърна светът –
как се прости със мечтите си сини,
и падна безмълвно снегът.
Ледени пръсти погалиха времето…
И бавно замръзна под трън.
А долу на топло свито е семето…–
на обич, превърната в сън…
Вечер по тъмно угасват звездите,
една по една се топят –
а Бог ги събира и пръска в очите,
да стоплят със слънце светът.
Свят...събран във детска усмивка.
Реки от кристал и мечти…
Семенце свидно ... трепетно диша,
слънчев лъч в цветни дъги.
Славена Бозовайска
как се обърна светът –
как се прости със мечтите си сини,
и падна безмълвно снегът.
Ледени пръсти погалиха времето…
И бавно замръзна под трън.
А долу на топло свито е семето…–
на обич, превърната в сън…
Вечер по тъмно угасват звездите,
една по една се топят –
а Бог ги събира и пръска в очите,
да стоплят със слънце светът.
Свят...събран във детска усмивка.
Реки от кристал и мечти…
Семенце свидно ... трепетно диша,
слънчев лъч в цветни дъги.
Славена Бозовайска
Няма коментари:
Публикуване на коментар