ДЕКЕМВРИ

Декември. Снежните очи
гледат стъклени витрини.
В прозорците с мечти,
пеят чудо палави комини.

Дрянът гъне се във дипли
в дантела снежна тишина.
Мед и чай. Нослето щипе.
Жилетка - връща топлина.

Сухи съчки, дом и радост.
Ръцете топли се унасят –
в една прегръдка сладост,
и бели помисли пренасят.

Гонят се снежинките деца,
нейде във забързан ритъм,
влизат… във сърца,
с капка обич в семе житно.

Декември. Чудо. Светлина.
Една надежда малка свети.
За мир, покой, човещина –
и дъжд от влюбени комети.

Славена Бозовайска

АЗ СЪМ ВСИЧКО!

Аз съм прах… От светлината…
Път – лъчи през адски долини.
Възвишен порив… на душата,
прекроила… нощите ми в дни.

Аз съм верую, и зрънце в обич.
Но и буря, в капчица дъждец.
Аз съм ласото на здрача ловък,
и изгрев над заспалия градец.

Теменужка, роза … и прокоба…
Всичко туй, що Бог ми завеща.
И мога да обичам пак във злоба,
да спася от Дявола… свещта…,

онази дето вечно в пламък тлее,
и сипе лунно-слънчеви искри,
онази дето: обичта там тихо сее,
над пясъци пустинни… и сами…

Аз съм прах… От светлината…
Път – лъчист през адска самота…
Но и болка сляпа… в нищетата…
Аз съм всичко. Даже и смъртта!

Славена Бозовайска

ЕСЕН СЪМ

Срича вън сянка на миг.
Свил се във шепа слана,
със златния, есенен лик -
вик - под купол тишина.

Капките в жълтите дни,
тичат… по мократа длан.
Плачат… голи планини,
с очи към облачен юрган.

Късове думи, спящо небе,
се стелят във есенен стих.
А сърцето не може, не ще.
Умира им в шепотът тих.

Дъжд от замислени листи,
буди низ от мечтания;
Спирам в мислите чисти.
Есен съм, с мои послания!

Славена Бозовайска

ОТВЪД СВЕТЛИНАТА

Жак Фреско и Проекта Венера; "Рай или Унищожение"

ПЪТЯТ ЧОВЕШКИ

Несломим е пътят човешки,
щом… със любов се живее;
С прошка отминали грешки,
в тленност догарят. Немеят.

Но днес… Луната крилата –
се крие във облачни рани.
Куршумите… режат гърлата;
отключили кървави бани…

Несломим е пътят човешки…
щом слънчеви помисли греят.
Но в мислите черни и тежки,
щурецът отказва да пее.

Плаче свещ бледолика…
Бавно гасне животът в сърца.
А там от Рая - Богът - старика,
се моли… за свойте деца!

Несломим е пътят човешки…
Несломим е. Чу ли приятелю?
Свирят в ръжда въртележки…
Спри ги! Бъди си… Създателя!

Славена Бозовайска

ЗАЛИТАНЕ; стих - Славена Бозовайска, музика - Oliver Shanti - Sacral Nirvana

    Когато бях малка, на път към гр. Кочериново, от където е родом баща ми, винаги спирахме на Асамблеята на Мира. Тогава с възхита гледах камбанките - малки и големи и си мислех, че щом хората са сложили толкова много, значи се обичат и мир винаги ще има. Така, дълго време след това, заспивах спокойна.
    Но ето, че дойде време, когато разбрах, че всичко е илюзия...
    Вчера голямата ми дъщеря (на 13 години) ме попита:
"Мамо, аз и моите връстници ще оживеем ли до 20 годишна възраст? Как ми се иска да се бях родила в друго време..."
    И така приятели, страхът и ужасът са пуснали своите пипала навсякъде, дори и в детските сърца, които би трябвало да са спокойни и щастливи...
    Клипчето, което направих, отразява болката ми по изгубената човешка свобода, поробената душа и умиращата любов, както и копнежите ми по тях!
    Светът, който ни се предлага - на войни, страх, кръв, болести...не е наш. Той е изкуствено създаден, поради ред причини, които няма да коментирам.
    В същността си ние сме ЛЮБОВ, а нашият свят е МИР И ХАРМОНИЯ!
    Призовавам ВСИЧКИ, дори и тези от вас, които не вярват в силата на мисълта... отделяйте по 5 минути на ден за ВИЗУАЛИЗАЦИЯ...
    Представяйте си свят, окъпан в лъчите на свободата и любовта. И вижте себе си там, под парещите слънчеви лъчи - живи, усмихнати, щастливи!
    Искам да Благодаря на хората, вярващи в доброто!
    ПОКЛОН ПРЕД ВАС ВОЙНИ НА СВЕТЛИНАТА!

стих - Славена Бозовайска
музика - Oliver Shanti - Sacral Nirvana

И пак залитам. Тихо с деня.
В една измислена феерия.
Може би, като част от съня,
в който пее лунната прерия.
Изгревът нов плува с витла,
със мое вълшебно видение.
Алени рими, отново постла,
вля ги – във думи дантелени.
Мига във мен една светлина.
Близка. И толкоз далечна.
Тази, която душата позна,
в шепотът… – ладия – вечна.
И някак леко залитам в деня,
вплитам го в мои копнежи.
И ето, че чезне заспала слана,
а пътят ми. Свети в надежди!

СЛАДОСТНО МЕЧТАНИЕ

ФАНТАЗИЯ

Клони копнежни. Гора от фантазия.
Тихо пристъпвам. Без име, на сън.
И гледам снежинки летят на талази
над пролетни пъпки, белее се трън.

Клони от обич… Забързано дишане.
Лунна прегръдка побрала снега.
Жълтите пръски диктуват политане,
мигат звездите над нощна снага.

Изгрев кристален се свря във очите.
Ален, разбуди заспала слана.
Блянът стопи се в ръцете на дните.
Ято - Вълшебство, във мен се позна.

Славена Бозовайска

ПОВЕЙ

Търся в мене онзи повей –
скрит във есенни очи;
Златна сянка над прокоба,
из стените губи се, мълчи.

Плахо слива се с пердето,
обгорено от безброй лъжи;
Жив е споменът ми дето,
слънце - благост там лежи.

Търся в мене онзи повей –
който буди ми кръвта;
Гъне се двуличен гвоздей,
в длан - прозрачна самота.

И шепти ми лист отронен,
бавно свлича дълъг сън.
И шепти ми дух - прогонен;
Чувам стъпки... Бог. И звън.

Славена Бозовайска

ЗАЛИТАНЕ

И пак залитам. Тихо с деня.

В една измислена феерия.

Може би, като част от съня,

в който пее лунната прерия.

Изгревът нов плува с витла,

със мое вълшебно видение.

Алени рими, отново постла,

вля ги – във думи дантелени.

Мига във мен една светлина.

Близка. И толкоз далечна.

Тази, която душата позна,

в шепотът… – ладия – вечна.

И някак леко залитам в деня,

вплитам го в мои копнежи.

И ето, че чезне заспала слана,

а пътят ми. Свети в надежди!

 Славена Бозовайска