ПРИКАЗКА ЗА ЧЕРЕШКАТА

      Имало едно време една баба и един дядо. Живели в любов и спокойствие, там на края на селото в малка схлупена къщурка. Денем се радвали на шума на рекичката, която им пяла песни, като щерка. Нощем се радвали на луната. Тя ги преспивала, завивала. Грижела се за тях. Но нещо им липсвало.
 Един ден бабата казала :
- Дядо, рекичката ни е щерка, но тя постоянно бърза за някъде. Луната също, но тя се прибира само вечер. Хайде да си посадим череша. Тя ще ни бъде опора в старините. Ще я засадим до старата круша, да я пази, докато ни няма.

Така и направили. В красивия  двор, се родила малка череша. Прекрасна била тя – очи сини като небето, кожа и – кадифе, устните и розово море. Бабата и дядото така и се радвали, така я глезели, така я обичали.

Не давали листенце да падне от нея. Спирали вятъра, пазели я от жаркото слънце, не пускали бурите.

   Дошло време черешата да роди малки черешки. Но това не станало. Натъжили се бабата и дядото.
    - Къде сгрешихме дядо – рекла бабата. Толкова много обичаме нашето детенце, а то е нещастно…

Гледала старата круша. Наскърбило и се сърцето. Попитала черешката: 
-Черешке, румена засмяна, защо не даваш плод. Тъжна ли си ? Какво има ? Мъчно ми е за бабата и дядото. Те толкова много те обичат.
 Черешката се обърнала и рекла :
- Че защо да давам плод. Вкоренена съм в тази Земя. Нямам си крака. Не мога да скачам, да играя. Какъв е смисъла на това, че съм тук. Не обичам живота.  
- Но Черешке – побързала Крушата. Всичко около теб е толкова красиво. Ние живеем в приказка. Виж небето – то те полива, почувствай Земята – как те храни, виж бабата и дядото – колко много страдат за теб. Всичко сияе от любов. Така е съградено всичко на този свят – с много обич. Даже и в бурята има красота. В градушката също. Всеки има своите задачи. Но най – важната е – да живееш живота си така, че един ден, като стигнеш края на своя път и се обърнеш, да виждаш светлата диря, която си оставила за другите. Това е смисъла на живота.
- Не разбирам – зачудила се Черешката. Бурите и градушките не ни обичат. Те са лоши.
- Не мила ми Черешке – бурите и градушките не са лоши. Няма нищо лошо на този свят. Бурите ни учат, как да виждаме по – добре синьото безоблачно небе. А градушките – как да се радваме на топлия дъжд. Понякога уроците са сурови, но са за наше добро.
 Замислила се Черешката. Усмихнала се. Повдигнала главица. Очите и засияли.
- Наистина Крушке, как не съм се сетила по – рано! От сега нататък, ще раждам най – хубавите череши! За радост на баба и дядо!Така един ден като остарея, ще знам, че съм внесла топлина в нечий живот.

Зарадвала се Крушата, топло прегърнала Черешката :

- Малка, зелена Черешке, запомни едно от старата Круша – Животът е дар! Той е свещен! Изживей го с всички сетива, които имаш!