Моята първа книжка

                                                

Аз съм изплетена

от светлина и тъмнина,

аз съм всичко,

което съществува сега.

Дете на деня и нощта ...

Топъл полъх и буря,

поразяваща света!

Слънце и сянка, сливащи се

в безкрайността!

И съм щастлива от това!

Благодаря!

 В хартиен вариант :  http://pechatnaknigi.com/%D0%9A%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B0/%D0%A1%D0%BB%D0%B0%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D0%B0_%D0%91%D0%BE%D0%B7%D0%BE%D0%B2%D0%B0%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B0/%D0%9D%D0%B5%D0%B1%D0%B5%D1%81%D0%BD%D0%B8_%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8/674/%D0%9D%D0%B5%D0%B1%D0%B5%D1%81%D0%BD%D0%B8_%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8.html

Част от книжката "Небесни писаници"

♥ Пътят...♥
 
Ти не знаеш кой си
и защо си тук!
Луташ се в тъмнината....
Пронизал ли си нечий звук,
или той ти е пронизал ТИШИНАТА!
Ти се скиташ!
Търсиш неуморно!
Сърцето ти на две е свито, а то
КАКВО СЪРЦЕ!
От камък ли е, или със любов дарено,
че понася всички удари накуп ?
Неговият зов остава скрит,
за нашите души човешки.
Неговият стон остава неразбран,
за илюзиите ни неверни!
Спри и помисли!
Кой си, от къде си!
Трудно е, но сърцето, то не спи!
Всеки път подканва "
Събуди се"!
"Дай ми сила, дай ми власт и аз
ще те освободя от всеки твой мираж"
 
♥ Сърцето...♥

Душата, тъй спокойна тиха.
Сърцето разперило
криле!
Лети, не спира!
Сърце, което го горяха,
сърце, затънало във мраз,
не помните ли Вии когато,
му крещяхте с пронизващ глас?
Опозна то, какво е прошка...
Намери извора на младостта...
Намери отговори тайни,
скрити зад човешка пустота...
СЕГА пулсира и не спира,
затънало в багрите на любовта,
дървото е от чисто злато,
а душата е в безкрайността.

♥ Повярвай ! ♥

Знам, не можеш да ме видиш,
Знам, не можеш да ме чуеш,
Но и не можеш да ме спреш.
Коя съм аз ли?
Любовта!
Приеми ме, докосни ме,
аз съм с теб, живея в теб,
дишам с теб, вярвам в теб.
И ТИ повярвай в МЕН !

♥ Моите деца...♥

Огън изгаря ми душата,
             изпотени са стъклата...
Уморена съм...
И с длани мачкам аз съдбата...
Време е !
Да изляза от пашкула 
                               мой вековен...
И чуя глас в мен скрит 
                               и там заровен!
Политам с плахите си крилца
и се възнасям високо над света.
Поглеждам долу-
                 ураган кипи,
                                         бури зли, 
облечени в одежди черни,
като змии смучат младостта ни...
човешка.
Сълзи пропиват моята душа...
Не трябва да е така!
Гледам нашата Земя...
Обвивам я със светлина...
Бурените - превръщам в цветя...
Нека, децата се смеят!
                   Болните да оздравеят!
Сълзите от болка да спират!
И в радост да се претворят!
Сега вие сте си У ДОМА,
                        МИЛИ МОИ ДЕЦА!