♥ "Миналото боли, но можеш - или да избягаш от него, или да се поучиш" ♥
от " Цар Лъв "
"Цар Лъв" - много любимо филмче, особено частта, в която маймунката удря Симба по главата и го пита - Заболя ли те? - Какво ти пука, това е вече минало. Отдавна се питам - Какво представлява времето - миналото, бъдещето, настоящето.
И реших тук да споделя моите виждания и размисли.
Всичко на този свят е устроено в точно определен ред и хармония. Няма нищо празно и случайно. Всяко нещо следва пътя си. С две думи - Е така, както трябва да бъде.
И е енергия, движение на мисъл. Така според мен и времето е движение на енергия и мисъл. Понеже сме свикнали да даваме на всичко физическо изражение, сега си мислим, че миналото е зад гърба ни, сегашното е днес, а бъдещето е пред нас. Но не е така. Поне за мен.
Ако се замислите, какво мислите във всяка частица от секундата, то тогава ще установите, че във всеки един момент, вие сте едновременно и в миналото и в настоящето и в бъдещето. Невероятно, но е така. Понеже ние сме творци на живота си, ние във всеки един момент пресъздаваме ситуации - от минало, бъдеще и настояще, чрез своите мисли ги проектираме в нещото наречено Реалност.
Времето за мен е само в нашето Съзнание. А Съзнанието е енергия - спирала. Времето е част от тази спирала. Ако живеем с Миналото, то става наше Настояще и наше Бъдеще. Ако се опитаме да избягаме какво ще стане? Ще нарушим движението на енергията, баланса. Ако си представим, че вървим по линията на спиралата и в един момент си кажем -
"Е, аз повече не искам да съм тук, ще изляза навън в празното пространство".
Тогава какво ще стане? Ами ако Земята, каже - "Омръзна ми да се въртя!", Слънцето - "Не искам вече да топля!" Нарушава се подредеността на Вселената, нарушава се баланса.
Вие не можете просто така да излезете от линията, защото - не сте сами. С вас и от вас зависят толкова много съдби. Всичко е общо, всичко е цяло. Всичко е навързано, като броеница. За да се възстанови този енерго - поток, той връща миналото в Настоящето отново и отново, колкото е нужно. Докато се изживее. Това е и едно от най - важните му задачи - Да изживее себе си. Вселената или общото съзнание, или Първоизточника, изживява себе си чрез нас. Понеже ние сме част от него, сме тук да изживеем себе си в пълния смисъл на думата. Изживяване - колко прекрасно звучи! Да приемем поуките от миналото и да вървим напред - ДА БЪДЕМ СЕБЕ СИ. Това каза маймунката на Симба - "Можеш да се поучиш от него". И Симба изживя себе си! Стана ЦАР! Затова, ако приемем това което сме изживели, значи сме приели, че сме изживели себе си. Приели сме себе си! Тогава - политаме нагоре по спиралата. Да творим и пресъздаваме себе си всеки ДЕН !
Ще завърша писаниците си с едно мое стихче. Времето е Конче по брега...Пожелавам на Всички - едно приказно споделяне на ВЪЛШЕБНИЯ МИГ. И ...ХАКУНА - МАТАТА !
Конче по брега
Ден и нощ се сменят неохотно.
Сезони се въртят съвсем сериозно.
Часовникът тиктака не на шега,
времето лети като конче по брега...
Хора бързат от зори до здрач,
разсеяни и отегчени заспиват
в късен час...
Минута, ден, година, век –
илюзия велика, родена за наш лек...
Защото знаем, че времето лекува,
че миналото вече отплува,
очаквания се реят на ята..,
за бъдеще по – прекрасно от сега...
И така забързани сърца,
гонят коня по брега...
Но не могат да го стигнат,
колкото и да се опитват...
Защото той не съществува,
а изтървания момент тъгува,
притихнал в някой ъгъл, в красота,
чака своята съдба... -
в светкавичната суета,
да му подадем ръка !
Славена Бозовайска
Няма коментари:
Публикуване на коментар