Слънцето във миг потрепна,
скри се в топла ми сълза,
и светът някак си полепна,
там дълбоко в моята душа.
Пластове от болка, грях и хора,
пропуснати минути, времена,
и с дивния си блян, природа,
цъфналите клони, птици и ята.
Взе си време, въздух и стихия,
радост, песен и честити дни,
зави се с облачна магия –
Луна и Слънце. Вятър и мечти.
От оня свят остана само пепел,
пречистен в огъня на любовта.
И злото се превърна в скелет,
заровен под прашинки тишина.
Да тръгва, нов. Мога да отдъхна.
Оставих сълзите си в следи.
И с мисли вързани на пръста,
да помни веч, сърце и добрини!
Славена Бозовайска
Няма коментари:
Публикуване на коментар