ЗАЕДНО

Любувам се на нощното небе,
че в мен е много, много тъмно.
Мигат там кристални светове,
със коси над хребет стръмен.

Пътят ми чертаят със надежда.
Леко той е криволичещ и извит.
Вий се през чукарите небрежно,
а нейде в страховете ми е свит.

Но аз вървя. Не се предавам.
В очите ми са хиляди звезди.
Нагоре гледам. Падам. Ставам.
Във рани, тръни. Но не ме боли.

Там на близко чуват се щурчета,
над мен се носи песента на кос,
а звездите – влюбени момчета,
ме превеждат по въздушен мост.

И видях и теб във таз* картина…
Беше там и пърхаше с крила…
Чакаше ме. С обич. Търпеливо.
Заедно да срещнем новата зора.

Славена Бозовайска