Да гоня облаците диви…
И мокра - но се изсуших,
със огъня от дните сиви.
Сега съм само липов цвят.
Галена от дъжд и вятър.
Нося топъл летен аромат –
а облакът е мой приятел…
Докосвам сините очи –
на небето - с южен полъх.
Не чакам…и не ме боли –
разлистих се - до голо…
Всички грешки - изтърпях.
Твои, мои, тъй човешки.
В рая бях…и в ада с грях –
и горях със плам - надежда.
Сега съм цяла в липов цвят.
Нямам си дори и име.
Хиляди лъчи по мен сноват,
и не зная вече - що е…зима!
Славена Бозовайска
картина - Владимир Волегов
Галена от дъжд и вятър.
Нося топъл летен аромат –
а облакът е мой приятел…
Докосвам сините очи –
на небето - с южен полъх.
Не чакам…и не ме боли –
разлистих се - до голо…
Всички грешки - изтърпях.
Твои, мои, тъй човешки.
В рая бях…и в ада с грях –
и горях със плам - надежда.
Сега съм цяла в липов цвят.
Нямам си дори и име.
Хиляди лъчи по мен сноват,
и не зная вече - що е…зима!
Славена Бозовайска
картина - Владимир Волегов
Няма коментари:
Публикуване на коментар