( посветено на съпруга ми )
Пърхащи Вселени от мечти.
Слети във потайна Вечност,
ликуват нашите души…
В забвение потъна бавно ада.
А Бог…е будната следа –
Вървим по стъпките на звяра,
и се смеем… на страха…
Някак сме си, тъй достатъчни.
Покорили всичките звезди;
И днес се реем във отблясъци,
с букет от малки тишини…
Ние сме…прашинки нежност.
Носени от вятъра…встрани –
от всяка - пареща обреченост,
от туй - що може…да гори…
Благодаря ти Боже! С орхидея!
За топлите, добри очи –
Затуй, че всеки ден – аз грея –
с любовта, с която…ме дари...!
Славена Бозовайска

Няма коментари:
Публикуване на коментар