бавно своята снага.
Тихо на деня намръщен,
дава късче светлина.
със трепети отпива –
всеки тъмен мироглед –
а после....си отива...
Чистата душа е рана –
може силно да боли.
Но почне ли да страда,
навън – вали, вали, вали.
Чистата душа е ангел.
От покоите на Бог.
В твоя свят за кратко,
вплита нежен, искрен зов.
Зов за бъдеще честито –
прозрачни, чисти планини.
Въздух, като от коприна.
Слънцето във твоите очи!
Славена Бозовайска
Фотограф Ирина Ярмоленко

Няма коментари:
Публикуване на коментар