ПРИКАЗКА ЗА ЧЕРЕШКАТА

      Имало едно време една баба и един дядо. Живели в любов и спокойствие, там на края на селото в малка схлупена къщурка. Денем се радвали на шума на рекичката, която им пяла песни, като щерка. Нощем се радвали на луната. Тя ги преспивала, завивала. Грижела се за тях. Но нещо им липсвало.
 Един ден бабата казала :
- Дядо, рекичката ни е щерка, но тя постоянно бърза за някъде. Луната също, но тя се прибира само вечер. Хайде да си посадим череша. Тя ще ни бъде опора в старините. Ще я засадим до старата круша, да я пази, докато ни няма.

Така и направили. В красивия  двор, се родила малка череша. Прекрасна била тя – очи сини като небето, кожа и – кадифе, устните и розово море. Бабата и дядото така и се радвали, така я глезели, така я обичали.

Не давали листенце да падне от нея. Спирали вятъра, пазели я от жаркото слънце, не пускали бурите.

   Дошло време черешата да роди малки черешки. Но това не станало. Натъжили се бабата и дядото.
    - Къде сгрешихме дядо – рекла бабата. Толкова много обичаме нашето детенце, а то е нещастно…

Гледала старата круша. Наскърбило и се сърцето. Попитала черешката: 
-Черешке, румена засмяна, защо не даваш плод. Тъжна ли си ? Какво има ? Мъчно ми е за бабата и дядото. Те толкова много те обичат.
 Черешката се обърнала и рекла :
- Че защо да давам плод. Вкоренена съм в тази Земя. Нямам си крака. Не мога да скачам, да играя. Какъв е смисъла на това, че съм тук. Не обичам живота.  
- Но Черешке – побързала Крушата. Всичко около теб е толкова красиво. Ние живеем в приказка. Виж небето – то те полива, почувствай Земята – как те храни, виж бабата и дядото – колко много страдат за теб. Всичко сияе от любов. Така е съградено всичко на този свят – с много обич. Даже и в бурята има красота. В градушката също. Всеки има своите задачи. Но най – важната е – да живееш живота си така, че един ден, като стигнеш края на своя път и се обърнеш, да виждаш светлата диря, която си оставила за другите. Това е смисъла на живота.
- Не разбирам – зачудила се Черешката. Бурите и градушките не ни обичат. Те са лоши.
- Не мила ми Черешке – бурите и градушките не са лоши. Няма нищо лошо на този свят. Бурите ни учат, как да виждаме по – добре синьото безоблачно небе. А градушките – как да се радваме на топлия дъжд. Понякога уроците са сурови, но са за наше добро.
 Замислила се Черешката. Усмихнала се. Повдигнала главица. Очите и засияли.
- Наистина Крушке, как не съм се сетила по – рано! От сега нататък, ще раждам най – хубавите череши! За радост на баба и дядо!Така един ден като остарея, ще знам, че съм внесла топлина в нечий живот.

Зарадвала се Крушата, топло прегърнала Черешката :

- Малка, зелена Черешке, запомни едно от старата Круша – Животът е дар! Той е свещен! Изживей го с всички сетива, които имаш!

ПОСЛАНИЕТО НА РОЗАТА

част от книгата "Посланието на Розата", автор: Славена Бозовайска

Тази моя история, беше публикувана за първи път в svoiizbor.com от Мартина Генкова Иванова. Навярно повечето от вас са я чели. Сега вече, мога да я взема при себе си, където и е истинското място. 

Знам, че не можеш да ме видиш,

Знам, че не можеш да ме чуеш,

Но и не можеш да ме спреш.

Коя съм аз ли?

Любовта!

Приеми ме, докосни ме,

аз съм с теб, живея в теб,

дишам с теб, вярвам в теб.

 И ТИ повярвай в МЕН!

Имало едно време малко момиченце, което живеело в собствен свят. Свят на магии и вълшебства. Това детенце било гледано като цвете, захранвано с много любов. И неговите родители отгледали една нежна роза, недокосната от никой.

Тя не знаела какво е злоба, завист и обида….

Един ден тази роза решила, че иска на нея да разцъфне пъпка. Така и станало, пъпката разцъфнала и се родило още едно красиво цвете.

Имала каквото си поиска, била волна птичка, но… затворена в златен кафез.

Малко по малко света й се разкрил, тя била ужасена от обиди, интриги, гняв, лъжа и пари….

Болката била неописуема, плакала ден и нощ… розата завехнала, а птичката спряла да чурулика, разболяла се.

Тогава Розата казала – „Стига! Това не е живота! Аз искам да летя, искам да съм в облаците, искам да науча и детето ми да лети, искам да не познава лъжата, ТОВА НЕ Е МОЯТ ЖИВОТ, аз живея чужд живот. ЖИВОТА, който искам не е такъв, той е изпълнен с ЛЮБОВ, РАДОСТ И УСМИВКИ, не може това да е моя живот, НЕ ИСКАМ ПАРИ, ИСКАМ ЛЮБОВ…”

Убеждавали я с обиди и викове, унижавали я, карали са я да повярва, че не е тази която е… Но тя не свела глава, имала ангели до себе си, които избрала за свои родители. Но в този миг и те не разбрали болката й, или поне тогава мислела така.  Не им се сърдела, знаела че не можеш да разбереш напълно чувствата на някой, ако не вървиш по неговия път, с неговите обувки. Сега осъзнава, че тези ангелчета много я обичат и няма да я оставят да страда.

Завела дело за психически тормоз и поискала ограничителни мерки, но загубила делото. Нямала стабилен адвокат, не знаела как да се защити.  Но после обжалвала, инструктирала адвоката какво да прави – да изиска от полицията всички доказателства за психически тормоз.  Не искала имущество и пари, мечтаела само за свободен и спокоен живот.

В деня на Бъдни Вечер 2008 година тя била изпълнена с мечти. Станала рано сутринта докато детето спяло в леглото си, напълнила чаша вода и я сложила в микровълновата фурна. Когато водата завряла, тя извадила чашата и погледнала….тогава водата се надигнала, като докосната с магическа пръчица и изгорила очите й, а чашата се пръснала на парчета.

Когато пред очите й било тъмно, тя се молела ден и нощ пак да види детето си и цялата красота на света...

Докторите се страхували,  че  няма да прогледне, но в момента тя вижда и ви пише всичко това!

Розата прогледнала, ангелите й позволили, имала прекрасни очи на които всички се възхищавали, но просто трябвало да се вгледа в себе си, затова за миг светлината й била отнета.

Тя носела  горчивината, но и любовта и мечтите в сърцето си. Всяка вечер си мислела, че ЛЮБОВТА ще дойде при нея, въпреки че я убеждавали и лъжели, че любовта не съществува, а парите са основното.  Поставила си за цел да докаже на тези хора, че може да се справи сама, че парите които са така важни за тях, нямат никаква ценност.

Сега осъзнава, че не е било необходимо да доказва на никого каквото и да било, защото всеки трябва да извърви своя път. И може би е чувствала вътрешна потребност да докаже и на себе си, че не е ЕДНО НИЩО. Така тя научила своя урок.

Имала един приятел в далечна Испания. Познавали се само от месец,  прекарвали цели нощи в разговори по скайп – та чак до сутринта. Той знаел наизуст цялата й история с най-малки подробности.  Той я разсмивал, карал я да се чувства добре.

Приятелят й, малко след оздравяването й казал, че се връща в България и я поканил да споделят заедно радостта в едно от най-красивите кътчета в приказните планини – в Банско.

Вече сигурно се досещате, че тази роза съм аз и това е моята история

Отговорът ми беше : „Нямам пари, мога за два дена, колкото да се повозя на лифтовете“

Последва: „ Парите са най-малкия проблем, искам да дойдеш с мен„

В къщи настана война . Къде ще ходя с непознат човек, та нали само в скайп сме си писали!?

Но аз вярвах в ангелите, вярвах в себе си, вярвах в сърцето си, вярвах в собствения си глас…трябваше да отида, той беше любовта която търсих.

Точно когато се чудех по кой път да поема, звънна баба ми, която усети, че плача и попита „Защо?“

„Защото искам да съм щастлива, искам да замина, знам къде е моето щастие„

Тя не знае какво е интернет, но ми каза „Ти го заслужаваш, момичето ми, отивай, намери щастието си.”

И аз тръгнах, послушах сърцето си. Беше бяла приказка, беше ЛЮБОВ…И ВСЕ ОЩЕ Е. Сега живея най-красивата приказка на Живота си. Заслужих го. Защото повярвах и се осмелих!

И сега като пиша всичко това, плача. Защо моята баба вярва в любовта, а хора от нашето поколение – не? Тя ми вдъхна  увереност да последвам вярата си. Ще съм й БЛАГОДАРНА ЦЯЛ ЖИВОТ ! Ще завърша историята си с послание към всички вас:

Пътят

Ти не знаеш кой си

и защо си тук!

Луташ се във тъмнината….

пронизал ли си нечий звук,

или той ти е пронизал тишината!

И се скиташ!

Търсиш неуморно!

Сърцето ти на две е свито, а то

КАКВО СЪРЦЕ!

От камък ли е, или със любов дарено,

че понася всички удари накуп?

Неговият зов остава скрит,

за нашите души човешки.

Неговият стон остава неразбран,

за илюзиите ни неверни!

Спри и помисли!

Кой си, от къде си!

Трудно е, но сърцето, то не спи!

Всеки път подканва – “Събуди се”

“Дай ми сила, дай ми власт и аз

ще те освободя от всеки твой мираж”

С много обич, Славена Бозовайска.

Да завърша историята си? Какво говоря. Историите никога не свършват. Не и докато изживяваме себе си. Дали на Земята, дали някъде другаде - всичко е вечно! И така приказката продължава.

Роза - красиво цвете, символ на любовта, но има бодли. Сияе с цялата си красота и я защитава с цената на всичко. Всички ние сме рози, но някои още не го осъзнават.

Намерих любовта и получих това което искам. Но дали знам какво искам? Отговорът е да! Винаги знаем какво искаме, но на определен етап от развитие на нашето съзнание. И това е парадокса - за всичко обвиняваме света, но не и себе си. Искаме обединение, а не можем да се обединим с нас самите. Искаме любов, а не можем да обичаме себе си.

Затова и при мен почука на вратата лелката наречена безработица. Година тя беше учител не само за мен, а и за човека, който ме обичаше.Той се завърна от Испания, бяхме заедно, но сякаш Вселената казваше - "Хайде сега да видя колко се обичате ?"

В един момент се принудих да продам златото,  подарък от баба и дядо. За мен то не беше от значение. Знаех, че нищо не е случайно, всичко е така, както трябва да е, но не го осъзнавах. Тогава чудото стана. Намерих си работа, макар и не мечтаната, но продължавах да не се чувствам на мястото си, продължавах да търся. Знаех, че това, което търся е там някъде, но не знаех какво е то.

Тогава се замислих:  "Това ли е живота? Това ли е реалността?"

От малка ме тормозиха разни "странни неща", които ме сковаваха и бяха най - големият ми кошмар. Почнаха, когато прочетох книгата на Луиз Хей - "Излекувай живота си", както и Робърт Монро - "Пътуване извън тялото". Бях на 18 години и те се засилваха с времето. Принудиха ме да спра медитациите, които си правих редовно, страхът ме блокираше.

Почнах да търся отговори - "скрити зад човешка пустота".

Имаше хора, които ме отхвърляха, искайки пари, имаше и такива, които ми подаваха ръка. Тези, които са ми помогнали ме разочароваха, а после отново се появяваха в живота ми. Започнах да ги усещам, станаха прозрачни...Някои избягаха от мен, други останаха. Няма нищо празно във Вселената. Всяко нещо освобождава място на друго, за да отговори най - точно на твоите потребности, на твоите желания и МЕЧТИ. Да ти помогне да осъзнаеш себе си - в цялата си сила и красота.

В цялото си търсене, виждах светлината, която ме насочва. Преди не осъзнавах, какво иска да ми каже тя, но сега - да!

Получих много отговори, с които много хора в момента печелят, организирайки семинари.  Силата  е в нас, отговорите и истината също. Всеки трябва да мине по собственият си път и никой друг не може да вземе решение вместо него.

Когато наскоро издадох стихосбирката си - "Небесни писаници", много мои бивши и настоящи колеги, както и познати, приятели ми казаха - "Аз не знаех, че пишеш" Отговорих - "Аз също до скоро не знаех " :)

И наистина ако някой преди години ми беше казал, че някой ден ще издам стихосбирка - нямаше да повярвам. Та аз съм просто един счетоводител. Щях да кажа - "Ти си луд, какви ми ги приказваш"

Сега се чувствам, като Алиса в страната на чудесата. Живея в приказен и вълшебен свят. Понякога се ядосвам, че не всеки може да го види. Но всичко с времето си. Всяко нещо е някъде там - спи спокойно и чака мястото и времето за неговото си проявление.

Ако сега някой ми каже - "Славена, можеш да си избереш друго минало, друг живот", щях да изкрещя, както казва Вапцаров - "като ранена в сърцето пантера" - Не, не не го сменям за нищо  НА СВЕТА!

Чака ни нещо прекрасно и вълшебно, това е само началото на края. Дано света стане по - добър.

Този път няма да завършвам моята история...Оставям я открита. Приказките никога не свършват, НЕ И, докато продължаваме да изживяваме себе си...

МОИ РАЗМИСЛИ ЗА ВРЕМЕТО

 ♥ "Миналото боли, но можеш - или да избягаш от него, или да се поучиш" ♥
от " Цар Лъв "


"Цар Лъв" - много любимо филмче, особено частта, в която маймунката удря Симба по главата и го пита - Заболя ли те? - Какво ти пука, това е вече минало. 
Отдавна се питам - Какво представлява времето - миналото, бъдещето, настоящето.
И реших тук да споделя моите виждания и размисли.
Всичко на този свят е устроено в точно определен ред и хармония. Няма нищо празно и случайно. Всяко нещо следва пътя си. С две думи - Е така, както трябва да бъде. 
И е енергия, движение на мисъл. Така според мен и времето е движение на енергия и мисъл. Понеже сме свикнали да даваме на всичко физическо изражение,  сега си мислим, че миналото е зад гърба ни, сегашното е днес, а бъдещето е пред нас. Но не е така. Поне за мен.
Ако се замислите, какво мислите във всяка частица от секундата, то тогава ще установите, че във всеки един момент, вие сте едновременно и в миналото и в настоящето и в бъдещето. Невероятно, но е така. Понеже ние сме творци на живота си, ние във всеки един момент пресъздаваме ситуации - от минало, бъдеще и настояще, чрез своите мисли ги проектираме в нещото наречено Реалност.
Времето за мен е само в нашето Съзнание. А Съзнанието е енергия - спирала. Времето е част от тази спирала. Ако живеем с Миналото, то става наше Настояще и наше Бъдеще. Ако се опитаме да избягаме какво ще стане? Ще нарушим движението на енергията, баланса. Ако си представим, че вървим по линията на спиралата и в един момент си кажем - 
"Е, аз повече не искам да съм тук, ще изляза навън в празното пространство".
Тогава какво ще стане? Ами ако Земята, каже - "Омръзна ми да се въртя!", Слънцето - "Не искам вече да топля!"  Нарушава се подредеността на Вселената, нарушава се баланса.
 Вие не можете просто така да излезете от линията, защото - не сте сами. С вас и от вас зависят толкова много съдби. Всичко е общо, всичко е цяло. Всичко е навързано, като броеница. За да се възстанови този енерго - поток,  той връща миналото  в Настоящето отново и отново, колкото е нужно. Докато се изживее. Това е и едно от най - важните му задачи - Да изживее себе си. Вселената или общото съзнание, или Първоизточника, изживява себе си чрез нас. Понеже ние сме част от него, сме тук да изживеем себе си в пълния смисъл на думата. Изживяване - колко прекрасно звучи! Да приемем поуките от миналото и да вървим напред - ДА БЪДЕМ СЕБЕ СИ. Това каза маймунката на Симба - "Можеш да се поучиш от него". И Симба изживя себе си! Стана ЦАР! Затова, ако приемем това което сме изживели, значи сме приели, че сме изживели себе си. Приели сме себе си! Тогава - политаме нагоре по спиралата.  Да творим и пресъздаваме себе си всеки ДЕН !
Ще завърша писаниците си с едно мое стихче. Времето е  Конче по брега...Пожелавам на Всички - едно приказно споделяне на ВЪЛШЕБНИЯ МИГ. И ...ХАКУНА - МАТАТА !
 
Конче по брега

Ден и нощ се сменят неохотно.
Сезони се въртят съвсем сериозно.
Часовникът тиктака не на шега,
времето лети като конче по брега...
Хора бързат от зори до здрач,
разсеяни и отегчени заспиват
в късен час...

Минута, ден, година, век –
илюзия велика, родена за наш лек...
Защото знаем, че времето лекува,
че миналото вече отплува,
очаквания се реят на ята..,
за бъдеще по – прекрасно от сега...

И така забързани сърца,
гонят коня по брега...
Но не могат да го стигнат,
колкото и да се опитват...
Защото той не съществува,
а изтървания момент тъгува,
притихнал в някой ъгъл, в красота,
чака своята съдба... -
в светкавичната суета,
да му подадем ръка !

 Славена Бозовайска

СПИРАЛАТА

оформление - Кристина Медарова

АЗ И ТИ

"Аз и Ти " от "Небесни писаници"

СРЕБЪРНА ЛУНА

"Сребърна луна" от " Небесни писаници "

Моята първа книжка

                                                

Аз съм изплетена

от светлина и тъмнина,

аз съм всичко,

което съществува сега.

Дете на деня и нощта ...

Топъл полъх и буря,

поразяваща света!

Слънце и сянка, сливащи се

в безкрайността!

И съм щастлива от това!

Благодаря!

 В хартиен вариант :  http://pechatnaknigi.com/%D0%9A%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B0/%D0%A1%D0%BB%D0%B0%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D0%B0_%D0%91%D0%BE%D0%B7%D0%BE%D0%B2%D0%B0%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B0/%D0%9D%D0%B5%D0%B1%D0%B5%D1%81%D0%BD%D0%B8_%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8/674/%D0%9D%D0%B5%D0%B1%D0%B5%D1%81%D0%BD%D0%B8_%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8.html

Част от книжката "Небесни писаници"

♥ Пътят...♥
 
Ти не знаеш кой си
и защо си тук!
Луташ се в тъмнината....
Пронизал ли си нечий звук,
или той ти е пронизал ТИШИНАТА!
Ти се скиташ!
Търсиш неуморно!
Сърцето ти на две е свито, а то
КАКВО СЪРЦЕ!
От камък ли е, или със любов дарено,
че понася всички удари накуп ?
Неговият зов остава скрит,
за нашите души човешки.
Неговият стон остава неразбран,
за илюзиите ни неверни!
Спри и помисли!
Кой си, от къде си!
Трудно е, но сърцето, то не спи!
Всеки път подканва "
Събуди се"!
"Дай ми сила, дай ми власт и аз
ще те освободя от всеки твой мираж"
 
♥ Сърцето...♥

Душата, тъй спокойна тиха.
Сърцето разперило
криле!
Лети, не спира!
Сърце, което го горяха,
сърце, затънало във мраз,
не помните ли Вии когато,
му крещяхте с пронизващ глас?
Опозна то, какво е прошка...
Намери извора на младостта...
Намери отговори тайни,
скрити зад човешка пустота...
СЕГА пулсира и не спира,
затънало в багрите на любовта,
дървото е от чисто злато,
а душата е в безкрайността.

♥ Повярвай ! ♥

Знам, не можеш да ме видиш,
Знам, не можеш да ме чуеш,
Но и не можеш да ме спреш.
Коя съм аз ли?
Любовта!
Приеми ме, докосни ме,
аз съм с теб, живея в теб,
дишам с теб, вярвам в теб.
И ТИ повярвай в МЕН !

♥ Моите деца...♥

Огън изгаря ми душата,
             изпотени са стъклата...
Уморена съм...
И с длани мачкам аз съдбата...
Време е !
Да изляза от пашкула 
                               мой вековен...
И чуя глас в мен скрит 
                               и там заровен!
Политам с плахите си крилца
и се възнасям високо над света.
Поглеждам долу-
                 ураган кипи,
                                         бури зли, 
облечени в одежди черни,
като змии смучат младостта ни...
човешка.
Сълзи пропиват моята душа...
Не трябва да е така!
Гледам нашата Земя...
Обвивам я със светлина...
Бурените - превръщам в цветя...
Нека, децата се смеят!
                   Болните да оздравеят!
Сълзите от болка да спират!
И в радост да се претворят!
Сега вие сте си У ДОМА,
                        МИЛИ МОИ ДЕЦА!