събрали...светлината,
звездите ми летят –
много преди мен,
да усетя аз крилата…
на изгревът –
до вчера просто тлен.
Дали летя,
че грешникът обичам!
Кръв в плътта
е в топла пълнота…
сякаш огън мелодичен,
свил си е във мене –
сто гнезда.
Паря. Някъде отвътре…
спирам някъде над вас.
Рея се!
И Слънцето повличам,
в теб и мене, още в нас!

Няма коментари:
Публикуване на коментар