Синята Стая - Славена Бозовайска - блог за лично творчество: Лично или...

ЗА МЕН

Казвам се Славена Бозовайска. Родена съм на 04.04.1978 год. в гр. Шумен. Завършила съм ИУ Варна, специалност „Счетоводство и Контрол”, степен „магистър”. След стресови ситуации в моя живот, в опит да прескоча бездната и направя стъпка към промяната на живота си, започнах да пиша. Годината бе 2011-та. Тогава се запитах- какъв е смисълът на живота? Не можеше да е това, което виждам - едно сиво и забързано битие. Започнах да се ровя дълбоко в себе си. Осъзнах, че всички имаме една мисия - в края на пътя си, да разберем, че всичко около нас, дори и ние - СМЕ ЛЮБОВ. Аз не съм съгласна да живея в свят на войни, глад, болести и студенина... Но... тук е мястото да цитирам Жак Фреско: "Безсмислено е да се оплакваш, ако не предлагаш алтернатива за промяна" Да, това е моята алтернатива... Затова и пиша. Благодаря, че сте тук!

петък, 18 ноември 2016 г.

Лично или...



„Имам се за позитивно настроена личност. Лоялна и коректна. Но това не означава, че съм „сляпа”. Разберете, че наред с всичко това съм и свръх сензитивна и нито едно усещане, което витае в пространството около мен, не остава скрито”

Славена Бозовайска

След като публикувах размислите си относно нейно Величество Матрицата, подкрепени с „личната” си история, в мен започнаха да се прокрадват следните мисли:
„Това е прекалено лично!”, „Себеподобното привлича себеподобно”, „Може би не трябваше да го пиша? „Така подхранваш матрицата!” В последствие повечето от тях бяха потвърдени в разговори с мои приятели и близки.
Нека се замислим дали историята ми е лична обаче. Не, приятели, не е! Няма лични неща. Искаме или не, всички сме свързани. Моите мисли оказват влияние на теб. Твоите на мен. И двете мисловни структури оформят реалността ни – моята и твоята.  Личната нагласа към нещата е продукт на Егото и страха от околния свят. Хората се крият един от друг – себе си, живота, вещите си…Но те не осъзнават, че криейки се, се крият единствено и само от себе си. Едва ли това е най-верният път към осъзнаване на собственото си Аз.
„Никога не съм се чувствала жертва на системата. Това, което излъчваш като вибрации се връща при теб. Никога не съм била против нея, а тя ми е показвала само добрите си страни!” – статус, който прочетох в социалната мрежа Фейсбук, малко след публикуването на историята си.
Отговарям: Себеподобното привлича себеподобно – да, такова е правилото. Но то е приложимо в чиста среда, без тя да е замърсена от егоистични интереси и нарочни вмешателства, които нарушават правилното протичане на енергията. Ще обясня защо. Както казах по-горе мислите ни оформят общата реалност. Как? Когато ти се случи нещо, било то отрицателно или положително, се записва в общото ни енергийно поле, което е генератор на тази реалност. От там енергийният запас на случилото се рефлектира върху всички ни. И тук някои духовно осъзнали себе си лица ще кажат: „А не! Не е така! Когато живееш на по-високи енергийни честоти, нещата, като страх, гняв, яд и т.н. няма как да ти повлияят!
Мили мои, много книги сте прочели, но не в тях е истината. Тя е в нас самите. Не ви ли е хрумвало, че не случайно сте тук – в това измерение и време и всички гореспоменати отрицателни модели по-скоро ще се завърнат при вас, отколкото при своя първоизточник, защото Вие можете да ги обработите! Ако желаете, разбира се. Определяща е свободната воля. Не забравяйте, че Вие сте тези, които работят за промяната! И нека другият път, преди да посочите пак някое наизустено правило, да се замислите. Защото ако подкрепяте твърдението, че реалността ви зависи само и единствено от вас самите и от вашите настройки и мисловни форми, то тогава Вие не признавате правилото на цялото… И в тази връзка, да - не съм съгласна със системата, в която живея. Тя е изкуствено създадена, пирамидална структура, разболяваща обществения организъм. Не съм съгласна с нарочните войни, страхът, болестите, гладът, бедността. Фактът, че не аз живея на пейката в парка, а оня мръсен бездомник, ровещ в кофите за боклук, не означава, че не е част от живота ми. Обратното мислене би било проява на Егоизъм! Рожба на Егото, за което толкова много обичате да говорите.
Дали пишейки това, подхранвам системата? Не мисля, че изричането на истината е подхранване на нещо. Напротив, не мълчанието, а точното и ясно изразяване на несъгласието със случващото се е пътят към промяната. Нещата трябва да се назовават с истинските си имена. Поискай и ще ти се даде. Потърси и ще намериш. Почукай и ще ти се отвори. Защото всеки, който поиска, получи. Всеки, който потърси, намери. И на всеки, който почука, беше отворено. Толкова е просто.
Ако сте свидетел на престъпление, ще го премълчите ли? Престъплението, което аз виждам е срещу душата на човек, срещу съзнателното право на избор и най-вече срещу Любовта!
Прочитайки обръщението ми към нейно Величество Матрицата, което публикувах и тук преди ден, един приятел възкликна: „Браво бе, знаех си. Славена....Славната. Воин! Чак сега те видях!” Не знам дали съм воин. Това, което знам с абсолютна сигурност е, че можем да живеем по-добре…

„БОГЪТ, КОЙТО Е В ТЕБ, ГОВОРИ С ЕЗИКА НА СЪРЦЕТО! ДОВЕРИ МУ СЕ!”


Търсене в този блог