НЕДОПИСАН РОМАН...

Бял…, недописан роман…
Краят…все още се мисли…
Край на снежен гердан…,
разпъпил снежни капризи.
Със стъпките бели, поели,
мисъл една, тъй човечна…
Свила мечтата…в дантели,
за утрин по-ясна, летежна.
И слово побрало сънят ти,
копнежите – обич, разлъка.
Строежите свити във гънки,
на нова утроба – триръка…
Бял…недописан…роман…
Листът последен…белее…
Църква…, познала…тамян…
празно е, бяло…

Думите?…Те са…във тебе…

Славена Бозовайска

 

Не ме търси...

Не ме търси със поглед.

Аз съм в тебе.

Силата…във две очи –

и в сърцето, като лебед,

плувам в топла кръв…

Мълчи!

Чуй ме в тишината.

Всяка клетка там мълви,

моят глас в покоя вечен…

Бог си ти! А Бог – уви,

не тачи падналите клони.

Не люби оня въздух свил,

страх от бурите природни,

страх от коренът - изгнил…

Не ме търси със поглед…

Аз съм в тебе…

Чистотата в две сълзи…

Усети ме! В топли вени.

И просто…с мене помълчи!

Славена Бозовайска

Лично или...

„Имам се за позитивно настроена личност. Лоялна и коректна. Но това не означава, че съм „сляпа”. Разберете, че наред с всичко това съм и свръх сензитивна и нито едно усещане, което витае в пространството около мен, не остава скрито”

Славена Бозовайска

След като публикувах размислите си относно нейно Величество Матрицата, подкрепени с „личната” си история, в мен започнаха да се прокрадват следните мисли:

„Това е прекалено лично!”, „Себеподобното привлича себеподобно”, „Може би не трябваше да го пиша? „Така подхранваш матрицата!” В последствие повечето от тях бяха потвърдени в разговори с мои приятели и близки.

Нека се замислим дали историята ми е лична обаче. Не, приятели, не е! Няма лични неща. Искаме или не, всички сме свързани. Моите мисли оказват влияние на теб. Твоите на мен. И двете мисловни структури оформят реалността ни – моята и твоята.  Личната нагласа към нещата е продукт на Егото и страха от околния свят. Хората се крият един от друг – себе си, живота, вещите си…Но те не осъзнават, че криейки се, се крият единствено и само от себе си. Едва ли това е най-верният път към осъзнаване на собственото си Аз.

„Никога не съм се чувствала жертва на системата. Това, което излъчваш като вибрации се връща при теб. Никога не съм била против нея, а тя ми е показвала само добрите си страни!” – статус, който прочетох в социалната мрежа Фейсбук, малко след публикуването на историята си.

Отговарям: Себеподобното привлича себеподобно – да, такова е правилото. Но то е приложимо в чиста среда, без тя да е замърсена от егоистични интереси и нарочни вмешателства, които нарушават правилното протичане на енергията. Ще обясня защо. Както казах по-горе мислите ни оформят общата реалност. Как? Когато ти се случи нещо, било то отрицателно или положително, се записва в общото ни енергийно поле, което е генератор на тази реалност. От там енергийният запас на случилото се рефлектира върху всички ни. И тук някои духовно осъзнали себе си лица ще кажат: „А не! Не е така! Когато живееш на по-високи енергийни честоти, нещата, като страх, гняв, яд и т.н. няма как да ти повлияят!

Мили мои, много книги сте прочели, но не в тях е истината. Тя е в нас самите. Не ви ли е хрумвало, че не случайно сте тук – в това измерение и време и всички гореспоменати отрицателни модели по-скоро ще се завърнат при вас, отколкото при своя първоизточник, защото Вие можете да ги обработите! Ако желаете, разбира се. Определяща е свободната воля. Не забравяйте, че Вие сте тези, които работят за промяната! И нека другият път, преди да посочите пак някое наизустено правило, да се замислите. Защото ако подкрепяте твърдението, че реалността ви зависи само и единствено от вас самите и от вашите настройки и мисловни форми, то тогава Вие не признавате правилото на цялото… И в тази връзка, да - не съм съгласна със системата, в която живея. Тя е изкуствено създадена, пирамидална структура, разболяваща обществения организъм. Не съм съгласна с нарочните войни, страхът, болестите, гладът, бедността. Фактът, че не аз живея на пейката в парка, а оня мръсен бездомник, ровещ в кофите за боклук, не означава, че не е част от живота ми. Обратното мислене би било проява на Егоизъм! Рожба на Егото, за което толкова много обичате да говорите.

Дали пишейки това, подхранвам системата? Не мисля, че изричането на истината е подхранване на нещо. Напротив, не мълчанието, а точното и ясно изразяване на несъгласието със случващото се е пътят към промяната. Нещата трябва да се назовават с истинските си имена. Поискай и ще ти се даде. Потърси и ще намериш. Почукай и ще ти се отвори. Защото всеки, който поиска, получи. Всеки, който потърси, намери. И на всеки, който почука, беше отворено. Толкова е просто.

Ако сте свидетел на престъпление, ще го премълчите ли? Престъплението, което аз виждам е срещу душата на човек, срещу съзнателното право на избор и най-вече срещу Любовта!

Прочитайки обръщението ми към нейно Величество Матрицата, което публикувах и тук преди ден, един приятел възкликна: „Браво бе, знаех си. Славена....Славната. Воин! Чак сега те видях!” Не знам дали съм воин. Това, което знам с абсолютна сигурност е, че можем да живеем по-добре…

„БОГЪТ, КОЙТО Е В ТЕБ, ГОВОРИ С ЕЗИКА НА СЪРЦЕТО! ДОВЕРИ МУ СЕ!”

СЪНУВАМ...ТИХО

Сънувам тихо свободата.
Живея някъде встрани –
взирам се в на птиците крилата,
и моля се…бъди, стани…
Бъди това, което искаш…
Стани от стола на страха.
Свали си маската прогизнала… –
бъди покой, прости греха.
Сънувам тихо свободата,
живея, някъде встрани –
и пиша всеки ден крилата,
на онзи повей, който в мене спи!

Славена Бозовайска

ЖИВОТЪТ Е...

Животът е любов...
Пламенна и бурна.
Бъди и ти готов!
Бъди окото - лунно.
Въглен!
Жар и пламък.
Звън на сила течна.
Страст увила камък,
поглед ням и вечен.
А сърцето капе.
Тихо и в покой…
Знай, че туй те чака,
щом в теб живее Той!

Славена Бозовайска

Нейно Величество Матрицата!

Играй!

Играй! А аз ще гледам!
Как всичко тук потъва във лъжа.
Как кръста ти посрамен плаче черен,
на гроба, дето сам си изкопа!

МАТРИЦАТА е очарователна! А нейният създател - голям майстор! Отново се удивих на изключителните й манипулативни качества, съчетали в себе си всички аспекти на театралното изкуство. Удивлява и с познанията си за човешката психология, което я прави първенец в задкулисните игри! Изобщо с лекота постига контрол и то СЪС съзнателното ОДОБРЕНИЕ на индивида, доскоро личност!
Браво!

Към уважаемата Матрица

Пише Ти един напълно осъзнал себе си Човек, УСЕТИЛ силата, която носи вътре в себе си. Топлината на Кундалини е будна и тече в кръвта му!
Уважаеми създатели на илюзията,
Отново и отново ми показвате, колко е велико вашето Творение. Безспорно е уникално! Признавам! Но забравяте, че има нещо по-велико от него и това съм АЗ самата! Не можете да ме пречупите! Вашите мрежи са безсилни, защото НЯМАМ СТРАХОВЕ! Защото мога ДА ОБИЧАМ! Защото ИМАМ ДУША!
Така, че преценете какво искате: Да съм ваш приятел, или враг! Силна съм и в двете! И знайте, че като враг – не воювам! Аз обичам! Това е моето оръжие, непознато за вас!...
И още нещо: Бог ме е дарил със силата на думите и аз няма да се поколебая да я използвам!
Така, че … приятели или врагове? От вас зависи!!!

    „ Посочи виновните с пръст!” – Георги Русев (мой колега и приятел)

Робството над съзнанието е метод използван за контрол на обществената насока, така че определени слоеве от обществото да бъдат облагодетелствани за сметка на други. Но не само! Тук не става въпрос за определена държава, а за НОВ СВЕТОВЕН РЕД! Манипулативните инжекции използват съставката на СТРАХ, като постепенно обезличават ЛИЧНОСТТА, превръщат я от ЖИВА в СЪЩЕСТВУВАЩА! От ЗДРАВА В БОЛНА! Страхът блокира енергийните канали, променя мисловната форма и така се създава желаната реалност, която е машина за задоволяване на егоистични и комерсиални интереси!

И ако някой не вярва на моите писания относно Нейно Величество Матрицата, може би ще повярва на личната ми история?! Подчертавам, че по никакъв начин не искам да засегна някого.  Не съм лекар! Просто ще разкажа нещата така както се случиха и така както ги почувствах. Нека всеки от тук нататък да прецени сам за себе си. Това, което ме кара да споделя е съвестта ми.

По-долу цитирам мои думи от месец август тази година:

„През изминалите дни отново се убедих, че аз съм голяма късметлийка, щастливка и в това, че животът ме обича... Искам да разкажа. Не за друго, а за да помогна на други като мен. Преди три години имах здравословен проблем. Диагнозата от цитонамазката беше "лека дисплазия". Дисплазията, както знаете е предраково изменение на покривния епител на шийката на матката. Тук в Шумен без много да му мислят искаха да ми направят конизация. Това пък е операция, при която се изрязва рисковия участък. Не се съгласих и потърсих второ мнение. Посетих клиника Давидков във Варна. Така се запознах с тези прекрасни хора. Резултатът от колпоскопията беше "няма данни за дисплазия". За три месеца д-р Давидков нормализира резултатът от цитонамазката. Смъкна я до първа група, само с Кориолус - гъби, засилващи имунитета.Сега докато бехме на почивка бях изненадана отново от лоша цитонамазка. Не знаех какво пише вътре, защото ми бе съобщена по телефона. Единственото, което знаех е, че е 3б група. Веднага записах час за колпоскоп при д-р Давидков. Прегледът беше в понеделник, резултатът - лека дисплазия. Казах му "Докторе, това е невъзможно. Вегетарианка съм. Пия редовно алое и още куп други чудеса. Имунната ми система е в перфектно състояние!" В отговор ми назначи ЛУВИВА тест. Това в нова технология за ранна диагностика на предрак и рак на маточната шийка. Сканира в дълбочина клетките и прави анализ на състоянието им. Прегледът беше вчера, а резултатът - неочакван. На екрана по всички директории апаратът изписа НИСЪК РИСК! Боже, докторът се зарадва повече от мен... Направо подскочи "Това наистина ме изненада! Не го очаквах! Момиче, нищо ти няма! Клетките ти са в отлично състояние! Измененията, които се виждат на колпоскоп са една проста бактериална инфекция на места, травмирани от ражданията! Отивай си и си гледай спикойно семейството!" Ах, усетих сълзите си. Погледнах доктора и казах: "Благодаря Ви за тази магия"
И искам да разказвам това и пак и пак... Защото не винаги нещата са такива, каквкто изглеждат! Има път, има начин! Винаги има НАДЕЖДА!
Обичам ви!”

Историята обаче, има и продължение. Но нека малко предистория.

Втората цитонамазка, след раждането на дъщеря ми, беше взета от д-р Георгиев „Първа Частна клиника”, април тази година. Резултатът – 3а „лека дисплазия”. Много се учудих, т.к. преди да родя, тя беше чиста първа група, а след това - втора! Споделих с доктора, а той ми отговори така: „А, не се притеснявай, тук в Шумен малко завишават групите!” Да, аз знаех това. Не искам да обиждам професионализма на шуменските цитолози и онколози (тук включвам д-р Койнова), но случката от 2013-та год. ми сложи тежка обица на ухото. Затова реших да отида при д-р Янева и да повторя цитонамазката. Тя ми препоръча преди това да проведем лечение. Така и направихме. И ето, стигнахме до месец август и момента, който е засвидетелстван с горния статус. Да…, без да знам какво точно пише в цитонамазката, взета от д-р Янева, посетих д-р Давидков. Направи ми Лувива тест и установи, че измененията се дължат на бактериални инфекции! А сега продължението.

В следващите дни се отбих и при д-р Янева с намерение да й покажа резултатите от Лувива, както и да си взема цитонамазката. Когато видях листа се ужасих. Там не пишеше 3а група, а 3б и не „лека дисплазия”, а „високо степенни лезии”. „Ама какво е това?” – попитах я учудено, като и показах Лувива теста. Тя го прегледа и каза:

-   Аз не знам какъв е този тест… Дали обхваща цялата повърхност, също и цервикалния канал, от където съм взела материал? По-добре отиди при д-р Корновски във Варна. Онколог е.

-  И какво ще ми каже д-р Корновски? Колпоскопия ми е правена, Лулива тест също! – отговорих.

Увещаваше ме, че все пак трябва да посетя онкологичната клиника, но след като видя, че няма смисъл, каза:

-   Добре, да приемем, че Лувива теста е верен и измененията са възпалителни. Тогава би следвало да ти изпиша антибиотик „Аzax”. Слагай и SILAUT.

SILAUT e медикамент за лечение на микролезии, причинени от човешки папиломен вирус.

Върнах се вкъщи много озадачена. Цитонамазката по думи на д-р Янева беше правена в Майчин дом-София. Потърсих в гугъл докторката, която я бе изготвила - Д-р Майнхард. Наистина съществуваше такова име, но не „цитолог” или „акушеро-гинеколог” или „онколог”, а „патолог”?!!! (или гугъл грешеше, или аз, или имаше нещо нередно)

Притеснена се обадих на д-р Давидков. Разказах му за разговора с д-р Янева и цитонамазката, а той ми отговори така:

-    А, отиди при Корновски…, лично аз ще ти платя прегледа. Здрави хора осакатява! А за цитонамазката… Провери в гугъл има ли такъв доктор. После погледни има ли подпис? Печат на Майчин Дом? Изходящ номер?

Отговорът на всички въпроси беше НЕ! Тя беше - без подпис, без печат, без номер. Просто един лист хартия с резултат „високо степенни лезии”. Когато му казах това, отвърна:

-     Ами да, вие жените не разбирате ли, че ви лъжат. Вашите цитонамазки в повечето случаи не ходят никъде, не се изследват. Всичко е схема.

Разбира се, че знаех това! Още 2013-та година го разбрах, а д-р Начев (лека му пръст) го потвърди. Тогава ми каза: „Момиче пази се от системата, влезеш ли в нея – излизане няма!”. Тези ми мисли бяха прекъснати от д-р Давидков, който продължи:

-             И да, Лувива теста изследва цервикалния канал. Антибиотика го вземай, слагай и SILAUT, въпреки че той не е най-правилното лечение, т.к. ТИ НЯМАШ HPV ИНФЕКЦИЯ! Когато ги свършиш ела и лично аз ще ти пусна контролна цитонамазка от зоните с изменение за да се успокоиш!

И стигнахме до сегашният момент, когато преди дни отново посетих д-р Давидков за контролна цитонамазка. За съжаление или не, сами преценете (няма случайни неща), съм изгубила резултатите от колпоскопията, която ми направи август месец, както и цитонамазката, взета от д-р Янева. Налице беше единствено Лулива теста, както и колпоскопията от 2013-та година на която пише „няма данни за дисплазия”. С мен за да си направи Лулива тест дойде и една приятелка с резултат 3а група „лека дисплазия”. От това, което последва бях шокирана. Все едно срещу мен не стоеше човекът, който преди два месеца и половина ми беше казал да си живея спокойно и че ще се видим чак след две години, а друг – съвсем различен, непознат. Докато ми вземаше цитонамазка започна да обяснява:

    -            Сега ще ти взема цитонамазка от три места: цервикален канал, шийката и граничната (външна) зона, където апарата може би не е успял да сканира клетките.
     -          Докторе, антибиотика повлиял ли е на измененията? – попитах, мислейки си за възпалителните процеси, които трябваше да лекуваме.

Не получих отговор. Чух:

-          Антибиотика не лекува ПРЕДРАКОВИТЕ ИЗМЕНЕНИЯ!

Тези думи ме изумиха! „Ама за какво ми говори този човек, нали преди месеци ми заяви твърдо, че нямам такива изменения”. Запазих спокойствие:

-          Разбира се, че знам! Говоря за възпалителните процеси, на които казахте, че се дължат измененията!

Отново не получих отговор. Чух:

-          Тук във външната зона има две малки петънца, които апаратът, може би не е хванал. Те са (забележете) предракови. Явно цитонамазките хващат точно тези клетки. Но ти не се притеснявай, не са опасни, може и да не  се лекуват, а само да се наблюдават.

Хм!

Първа грешка: Последната цитонамазка с резултат „високо степенни лезии” по думи на д-р Янева бе взета от цервикалния канал!

Втора грешка: Самият той след като ми направи Лувива Теста и след сравнение на резултатите му с тези от колпоскопията, каза: „Обхванал съм всички зони с изменения!”

Трета грешка: След като на база на Лувива теста бе установено, че това са възпалителни процеси, дължащи се на бактериални инфекции, самият той ми обясни, че колпоскопията и цитонамазката не могат да разберат точно какви са измененията, защото при оглед с колпоскоп предраковите изменения приличат на възпалителните, затова Лувива теста е най-точен! Ами да, така е! А при липса на Лувива тест, се правят биопсии. А с въпроса – доколко може да им се вярва – не смея да се ангажирам!

В този момент – МАНИПУЛАЦИЯТА ЛЪСНА! СВЕТНА КАТО КОЛЕДНА ЕЛХА!

 Ясно беше, че е забравил какво сме говорили.

Само се усмихнах и попитах:

-          Според вас, каква група ще е цитонамазката?

-          Трета! Защото това са предракови изменения!

-          А защо трябва да са прерадкови? – го изгледах учудено, сещайки се за предишните ни разговори.

-          Защото са такива. Не можеш нищо повече да добавиш към диагнозата ми - и видял, че не му вярвам – ето, ще ти покажа снимки. (Тук ми стана смешно, сетих се за думите, които личният ни лекар, смеейки се, е казал на съпруга ми по мой адрес: „Твоята жена си е объркала професията. Трябвало е да стане лекар, постоянно ме учи как да си върша работата” )

Спокойно изгледах снимките и казах:

-          Не, че искам да ви се меся в диагнозата, но когато ми направихте колпоскопията, сравнихте данните с Лувива теста и ме уверихте, че всички зони са сканирани от апарата.

Тогава той взе изследването и замислено отвърна:

-          Мммм….да, май съм ги хванал!

-          А групата, може би няма да е трета?

-          Да… може би – усмихвайки се ми отговори.

Това беше края на нашия разговор. Платих си 160 лв. цитонамазка и излязох.

Днес излезе резултатът, естествено 3а - атипични клетки в покривния епител с неуточнено значение (ASCUS), които според доктора са очистващи се клетки от стари възпалителни процеси, НЕ СА ПРЕДРАКОВИ (!!!!) и не се налага лечение, защото сами ще изчезнат.

Замислих се „Какъв беше смисълът от цялата тази манипулация?” и попитах:

-          В такъв случай се оказва, че тази зона е сканирана от Лувива апарата?

Отговори твърдо – да.

А в Лувива теста пише: Риск от ASC US – нисък!

….Къде си истино? Няма значение!

Виждам те…единствено в себе си!

Какво стана с моята приятелка ли? Направи си Лувива теста, който опроверга резултата от цитонамазката: „лека дисплазия” и сега си живее спокойно!

Независимо от всичко продължавам да съм Благодарна на д-р Давидков, не само защото връщайки се към случилото се през 2013-та година си давам сметка, че още един ЗДРАВ човек, щеше да е заклеймен като болен, после нарязан и осакатен, а и затова, че  крайната диагноза все пак е тази, в която лично аз безрезервно вярвам. А именно: "Нищо ти няма!"

И като заключение:  Не обвинявам никого. Живея в мой свят и забравям, че се намирам в една напълно побъркана система, която „вкарва всички в коловоза си”, както се изрази преди дни моя приятелка. Понякога тя ми напомня, че съществува. Тогава се разочаровам. И изпитвам огромна болка! Сякаш някой е взел част от мен.

Дали останаха хора – лекари – Човеци, извън Матрицата…

Или за всички вече сме ПРОСТО ПАРИ!

СИЛАТА Е В НАС! ЕДИНЕНИЕ!

ДАЛИ ЛЕТЯ

Летя? Или…
събрали...светлината,
звездите ми летят –
много преди мен,
да усетя аз крилата…
на изгревът –
до вчера просто тлен.
Дали летя,
че грешникът обичам!
Кръв в плътта
е в топла пълнота…
сякаш огън мелодичен,
свил си е във мене –
сто гнезда.
Паря. Някъде отвътре…
спирам някъде над вас.
Рея се!
И Слънцето повличам,
в теб и мене, още в нас!

Славена Бозовайска

 

КРИСТАЛНИТЕ ТОПКИ

Искам да споделя с вас едно мое преживяване от преди седмица. Не всички ще повярват, а някои ще кажат: „Ъ, глупости!” , но ще има и такива, за които споделеното ще представлява интерес. Споделям не за друго, а защото тази случка е потвърждение за изключителната ни и уникална връзка с всичко съществуващо. За способността да се съединяваме и с най-малката живнинка и да усещаме - любовта й, болката и трепетите.
Една вечер като всички останали. Легнах да спя. Бяха минали няколко минути. Тъй като винаги си лягам първа, все още чувах шумотевицата от суетенето на съпруга ми и голямата ми дъщеря.
Изведнъж усетих тежест в гърдите. Все едно останах без въздух. Чувствах се много странно – не бях аз. Уплаших се и отворих очи. Това, което видях беше много красиво. От мен излизаха кристални сфери и отлитаха високо, високо. Бяха бели на цвят, с малки шестоъгълници. Напомняха ми на футболни топки. Веднага скочих от леглото. Разходих се. След минути почти нищо не беше останало от спомените ми за момента преди да си отворя очите. Само чувството на страх. На следващия ден споделих случката с Дани (Просто Дани) и Станчето (Delphinus Delphis). В такива странни ситуации, те двете са моята изповедалня „Какво почувства?” – ме попитаха. „Помня само чувството на страх” – им отговорих. Явно, че не можех да разплета историята, така че я оставих сама да се разплете. И тя наистина го направи. След ден голямата ми дъщеря излезе на терасата. Чух я да вика уплашено: „Мамо, мамо, ела..., тук има умряло гълъбче!”.
Излязох навън. Гълъбчето се намираше в кофа пълна до горе предимно с парцали. Легнало с опряна главичка в ръба и отпуснати крила, приличаше повече на заспало. „Колко е красив, даже и след смъртта си” – си помислих. И обръщайки се към дъщеря си й казах: „Няма от какво да се страхуваш, то просто е отишло там откъдето е дошло и по някаква причина е избрало точно тук при нас да свърши земният му път”. Да. Защото местоположението на кофата не позволяваше, то просто да е паднало. Ясно беше, че съзнателно е кацнало там.
И в този момент всичко си дойде на мястото. Спомних си, че вечерта преди да заспя, чух как същата тази кофа, която се намираше на крачка от моето легло, издрънча…
Разбрах, че тогава съм се съединила с гълъбчето. Усетила съм момента преди смъртта му и този - след това, когато душата му е напуснала тялото. Кристалните топки бяха живецът, който отново ще се слее със своя първоизточник. Телцето на гълъбчето остана още ден при нас. Нищо не казах на дъщеря си, но на следващата сутрин, изненадата ми беше голяма, когато дойде при мен с думите: „ Мамо, сънувах гълъбчето. То се съживи. Знаеш ли как? Хранеше се с кристални топки! Те бяха на малките гълъбчета! И тогава отвори очи…” Тези думи бяха като потвърждение на всичко случило се. „Да - отговорих аз -, кристалните топки са душата му. Ще дойде ден, когато ще се прероди и тогава ще литне…отново!”
Няма нищо извън нас. Там вътре е цялото Сътворение! А тази, която отключва вратата към него е ЛЮБОВТА!

Обичайте и Бъдете обичани!

"ПОЛЕТ ЛИ Е ЛЮБОВТА"

Обичам слънчевите хора, онези с големи сърца, сипещи светлина навсякъде около себе си. Тези, които обичат и се усмихват напук на всичко и така създават чудеса - за себе си и за другите! Земни ангели, разнасящи песента на ЛЮБОВТА далеч, далеч и оцветявайки сивото битие, без да  осъзнават правят светът ни ЕДНО ПО-ТОПЛО И КРАСИВО МЯСТО!

Представям Ви новата песен на мой приятел ЯВОР ПЕРФАНОВ "ПОЛЕТ ЛИ Е ЛЮБОВТА"

ПОКЛОН ПРЕД ВАС!

БЛАГОДАРЯ!

"ПОЛЕТ ЛИ Е ЛЮБОВТА"


Музика: Явор Перфанов
Текст: Гергана Тодорова-Джорджи и Явор Перфанов
Аранжимент:Петър Попов
Изп: Гергана Тодорова-Джорджи

ПЕПЕРУДА

Душата ми е пъстра пеперуда.

Искаш ли я в твоите ръце?

Искаш ли да пърха във почуда,

да се слее с твоето небе…?

Тъй по люлякът в сърцето ти,

тя да кацне уморена,

да почине в миг на трепети,

и литне после – съживена…

Искаш. Но не знаеш как –

да разтвориш пръстите горещи.

И да видиш онзи пламък як,

който кара те да светиш…

Тук съм… Зная го това. Чакам –

скрита в цветовете.

Пеперуда е моята душа…

искаш ли я, превърни се в цвете!