Сънувай ме, че нощите са дълги.
Сънувай погледът ми благ.
Как свила съм покоя в кърпа,...
с морски бриз… и късче бряг…
Сънувай погледът ми благ.
Как свила съм покоя в кърпа,...
с морски бриз… и късче бряг…
където можеш да починеш,
на пясъкът… сребрист и нежен…
събрал мечтите на звездите,
и трепетът на синя безметежност.
Сънувай ме, че нощите са тъмни.
Една луна – със златен ореол;
И слънцето над дните – стръмни,
приседнало на восъчен престол…
Сънувай звън.., че вън е глухо...
Шепти ти моята душа…
Из цъфнали пердета с люляци –
…попили новата зора…
Сънувай и тихата ми мисъл…
После мак. И сбъднатост в лъчи,
и моят зов, макар че тих, но искрен,
че обич нежна във душата ти гори…
Славена Бозовайска
на пясъкът… сребрист и нежен…
събрал мечтите на звездите,
и трепетът на синя безметежност.
Сънувай ме, че нощите са тъмни.
Една луна – със златен ореол;
И слънцето над дните – стръмни,
приседнало на восъчен престол…
Сънувай звън.., че вън е глухо...
Шепти ти моята душа…
Из цъфнали пердета с люляци –
…попили новата зора…
Сънувай и тихата ми мисъл…
После мак. И сбъднатост в лъчи,
и моят зов, макар че тих, но искрен,
че обич нежна във душата ти гори…
Славена Бозовайска
Няма коментари:
Публикуване на коментар