Добре дошли! Творчество ми представлява послания за един по–топъл свят, в който вярата и надеждата вървят ръка за ръка с Човека.Опит да се събуди „човешкото”, заспало дълбоко, дълбоко в нас.Обръщам поглед към красотата на мига, скрита в малките неща.Опит да покажа, че СИЛАТА, да градим ЖИВОТА СИ, е в нас самите. Когато осъзнаем всичко това, започват да се случват ЧУДЕСА! Вълшебството оживява!
ЗА МЕН
Казвам се Славена Бозовайска. Родена съм на 04.04.1978 год. в гр. Шумен. Завършила съм ИУ Варна, специалност „Счетоводство и Контрол”, степен „магистър”. След стресови ситуации в моя живот, в опит да прескоча бездната и направя стъпка към промяната на живота си, започнах да пиша. Годината бе 2011-та. Тогава се запитах- какъв е смисълът на живота? Не можеше да е това, което виждам - едно сиво и забързано битие. Започнах да се ровя дълбоко в себе си. Осъзнах, че всички имаме една мисия - в края на пътя си, да разберем, че всичко около нас, дори и ние - СМЕ ЛЮБОВ. Аз не съм съгласна да живея в свят на войни, глад, болести и студенина... Но... тук е мястото да цитирам Жак Фреско: "Безсмислено е да се оплакваш, ако не предлагаш алтернатива за промяна" Да, това е моята алтернатива... Затова и пиша. Благодаря, че сте тук!
събота, 19 март 2016 г.
БУДНА ПРОЛЕТ
будната… твоя… трапчинка!
С пролетен тон небето се сля,
с цвят минзухар многолистен.
Вятър палува над свода излят,
въздухът диша… пречистен…
Свити във мъничка шепа зора,
чакат заспали усмивки.
Алено време… разтваря ръка,
стича се… багри завивки.
Голата зима - набъбна…, изби,
в плът на нежно кокиче.
Леко синчецът на пръсти върви,
спира до извор избистрен.
Мирис на вяра… и цветна гора.
Колко малко е нужно…
Пак да събудиш онази дъга,
дето спи в тебе послушно.
После... рисувай смело с брокат,
сивата, стара картинка…
Трябва му, трябва на нашия свят,
будната… твоя… трапчинка!

Няма коментари:
Публикуване на коментар