СБЪДНАТОСТ

Тъна в мечтите си синьо-зелени.
Виждам небе в пречупено време…
Минали болки се вият с мъгла,
зад небосвода…, скрил светлина…
Лека покана от ням грамофон,
влиза в сърцето, без мисъл и с тон,
слят със вселенските тихи обрати,
на тишината…мое разпятие…
И там до кръста си огнено-тленен,
виждам посоката…тя е във мене…
тиха и свита. И с пламък в очите,
моля се скрито да видя пречистен –
оня свят, в който…доскоро живях…
черен, лъжовен, отъпкан и в грях…,
вече разбуден…за нова съдба…
Сбъднатост нежна из шепа мечта…

Славена Бозовайска