Съхне сърцето без време.
Трупаш печалите ден подир ден.
Луташ се... Слънцето стене!
Погледът нисък. В нозете почти.
Търсиш грешно имане!
Нейде звездите мигат с очи,
викат те...в сълзи обляни!
А пък луната със лик на дете,
пъстри ти стъпките в злато!
Виж я, хвани я, поглед вдигни!
Свети в плам звездното плато!
И сам когато намериш се горе,
в миг ще усетиш простора!
И ще научиш защо си роден!
Виж я!... Луната... е твоя!
Няма коментари:
Публикуване на коментар