ДАЛИ...

Дали съм бурята, завряна…,
в капката дъждовна свобода,
или цветето засмяно,
на поляната изсъхнали цветя.

Може би и птица златокрила,
скрила звездна тишина,
или просто обич в рима,
огън в стих и много светлина.

Губя се и търся се в обрати.
В теб и в мен и в мисълта…
и из...ударите на съдбата си.
Удари на топла кръв в сърца!

Славена Бозовайска

ЛУНАТА Е ТВОЯ

Знаеш ли ти защо си роден?
Съхне сърцето без време.
Трупаш печалите ден подир ден.
Луташ се... Слънцето стене!
Погледът нисък. В нозете почти.
Търсиш грешно имане!
Нейде звездите мигат с очи,
викат те...в сълзи обляни!
А пък луната със лик на дете,
пъстри ти стъпките в злато!
Виж я, хвани я, поглед вдигни!
Свети в плам звездното плато!
И сам когато намериш се горе,
в миг ще усетиш простора!
И ще научиш защо си роден!
Виж я!... Луната... е твоя! 

Славена Бозовайска

МАКОВО ДОКОСВАНЕ

Плахото докосване на мака,
цъфна над заспалата земя...
Бистри две очи…И чака –
…ден от пъстри чудеса.

плахото докосване на мака,
хиляди надежди позлати.
Меден звън прегърна лято,
алено във него се стаих...

И съм изгревът – човечен!
Маковото утро във съдби!
Свий…в дланта си уморена…
…цвят…от моите очи…!

Славена Бозовайска