И в днес откривам синя люлка,
вплела в себе си нощта,
и звездните отблясъци, дочули,...
най-нежните, копринени слова,
на ден – сиротен и потулен,
в зрънцето, туптящо под земя,
и вятърът - крилат, забулен,
в тиха мрежа лунна светлина…
и още: на прощални срещи,
и думи парещи в сълзи;
Едно „обичам те“ на свещи,
макар… и много… да боли…
И днес люлея тази люлка,
на утрото…, изпратило нощта,
и с песните на малката светулка,
зърнало… отново… любовта…!
Славена Бозовайска
в зрънцето, туптящо под земя,
и вятърът - крилат, забулен,
в тиха мрежа лунна светлина…
и още: на прощални срещи,
и думи парещи в сълзи;
Едно „обичам те“ на свещи,
макар… и много… да боли…
И днес люлея тази люлка,
на утрото…, изпратило нощта,
и с песните на малката светулка,
зърнало… отново… любовта…!
Славена Бозовайска
Няма коментари:
Публикуване на коментар