СВЕТЛИНА В МРАКА

"Животът на човека е най-точното огледало на неговото ниво на съзнание. Той е отражение на хаоса в човешкото мислене и поведение. Няма нищо, нищичко случайно. Това, което наричаме случайности, е само нашата неспособност да откриваме връзка между онова, което ни се случва, с това, което вършим и мислим..."

Ирина Войнова, в. „Квантов преход“

    Когато ни се случи нещо неприятно се питаме: „Защо Бог ме наказва? На кого сторих лошо?“ В този въпрос се крие голяма доза истина, защото „Каквото посееш, това ще пожънеш“, но това не означава, че е теорема. Няма нищо случайно, както и нищо постоянно в живота ни. Всичко е еволюция. Процес на развитие. Отричаш ли тъмната страна в себе си, тя ще ти се покаже за да се изчисти за светлината. Тъмнината не е нищо повече от учител. В трудни моменти си правиш равносметки. На себе си, на поведението си, мирогледа си. Тези моменти отварят очите и пренареждат приоритетите в живота ти. Приличат на земетресения. Нареждат пластовете ти така, че да поемеш във вярната посока. Тогава разпознаваш и хората около себе си. Маските падат. Съзираш истинските им лица. Колкото и да отричаме, всички имаме сенчести страни. Дори Великата и могъща Бастет – общата майка на човешкия род е имала два аспекта. Според египетската митология, тя е богиня на Луната, но и дъщеря на зората, богиня на Светлината. Нейният символ е „Светлина в мрака“. Тази, която вижда в тъмното. Нейната същност ни напомня, че не може без полярности. Каквито и да са, те винаги са в съответствие с Божествения план. Тъмнината не се лекува с още тъмнина, както и раната с удар… Да видиш искрата в лошото, означава, че приемаш божественото й естество. А съзреш ли го от тази му страна, то тогава ти си на път да го излекуваш. Всеки има уроци, които трябва да усвои. Пътят понякога е болезнен. Но трябва да го минем. И то сами. Страхът, останал в подсъзнанието ни се чисти и най-добрия начин да го направи вижда в материализацията си.

    Наскоро и аз преживях разтърсващо събитие. Обърканият ми ум питаше: „Защо ми се случва всичко това? На кого навредих?“ В отчаянието си, молих за сила. Имаше моменти, когато осъзнавах, че всичко е според Божията воля и се случва за мое добро. Започнах да търся нещото, което ще ме насочи към светлата искра на страданието. Тогава се запознах с Роси. Това бе точно преди три седмици в детско отделение на МБАЛ. Аз с моята дъщеричка, тя с Йони – нейното тригодишно момченце. Когато медицинската сестра ме уведоми, че в стаята при нас ще настанят още едно детенце, не знаех, дори не предполагах, че то ще е от новите, златни деца...

*****

    В суетата по подреждането на багажа, Роси бе оставила Йони сам. Аз стоях отсреща и го гледах, как играейки си с телефона, изрежда азбуката на английски… После го остави настрана и с усмивка ме погледна. Дълбокият му поглед говореше…Казваше ми: „Аз притежавам цялото знание! И ти виждаш това!“ Топли вълни се разляха по тялото ми. В този момент влезе Роси.

-Но той знае английската азбука… - възкликнах възхитено.

-И българската знае, както и цифрите – на английски и български – отговори тя.

Тогава започна да разказва. Каза ми, че Йони е със синдром на Аспергер или наречен още синдром на малкия професор, както и с лека форма аутизъм.

-Децата с такъв синдром имат стериотипен модел на поведение. – продължи да разказва тя. - Когато му дам фигурки, започва да ги подрежда не само по цвят, но и по видове. Знае геометричните форми – кръг, триъгълник, квадрат. Когато реди мозайка, също я подрежда по цвят, но заедно с това редовно опипва повърхността. Проверява дали е гладка, ако не е – я оправя.  Направи ми впечатление, когато беше бебе на няколко месеца, че изкарвайки го на разходка, заглеждаше табелите и обръщаше главичката си така, сякаш ги чете…

В този момент я прекъснах:

-Това не е болестно състояние Роси. Въпреки, че е считано за такова. Йони е от новите, златни деца. Те са родени с цялото знание. Обича хармонията и реда, а не хаоса. Затова подрежда фигурките по цветове…Обича да създава, а не да руши. Обича красотата, съвършенството…, затова опипва повърхността и оправя несъвършенствата й.

-Може би…, но и не е общителен, а при силен шум, запушва ушичките си.

-Защото обича тишината – отговорих аз. - Знае, че шумът нарушава хармонията… Не намира смисъл в общуването с думи. В бъдеще хората ще общуват на друго ниво. Съвсем различно от познатото досега. Усетът, интуицията и телепатията ще заместят хаоса на думите.
-Има и случаи, в които наблюдава сянката си или отражението си в огледалото и им се усмихва. Комуникира с тях.

-Йони знае, че комуникацията със себе си е най-важното нещо… - отговорих - Няма нищо извън нас. Себе познанието е крайната цел на опитността. Знае също, че в него живее енергията на Бог. Тя мисли, чува, говори. С езика на сърцето.       

-А сигурно хората не знаят – замислено отвърна Роси - затова и такива деца се приемат по различен начин.

-И да, и не. Обществото ни е капсулирано. Неговото Аз не обича тези, които се разхождат извън границите му. Стадото трябва да пасе на точно определено място. Вкупом. За да може да е видимо и контролирано. Такива деца се раждат със знанието, умишлено скривано от хората векове наред. Те са „заплаха“ за стройната ни матрична система, не приемаща хора, познали себе си. Защото онзи, който е познал себе си, знае и силата сам да твори съдбата си. Той е свободен!...

   
      В този разговор, съзрях Божествената искра… Дадох си сметка, че нещастието ми, ме бе запознало с  едно от децата, които ще изведат Земята до зората на златното й съществуване…
     Още дълго усещах болката и страха в себе си. Но вместо да се опитам да ги забравя, зачеркна и изтрия от живота си, тихо им благодарих, че ми дадоха опитността, от която съм имала нужда за да поема в правилната посока и дарявайки ги с любов и пак с благодарност, ги освободих…

     Много често се чудим кой път да поемем. Мислите ни се лутат между вчера, днес и утре, знаейки, може би, кое „сега“ е най-благоприятно за нас, но се лъжем, неспособни да направим връзката „между онова, което ни се случва, с това, което вършим и мислим...“ Но не и душата. Тя знае! И няма нищо случайно. И абсолютно всичко е за наше добро! Защото, както казва Лияна Фероли в статия във в. „Квантов преход“: „Съвършенството на душата не е в утвърждаване само на Христовия Аз и отричането на неговия „Антихрист“- Егото, а в съвършената хармония и равновесие между тези две страни на една и съща природа“. 

 Любовта е ключа за обединяването на полюсите. Тя е най-древната магия.

Наскоро дъщеричката на моята колежка, поглеждайки ме с дълбоките си звездно-искрящи очи и усмихвайки ми се леко, така че да ми заприлича на топъл летен лъч, каза:
  -Обичам те! Много те обичам!... Всички обичам!

Да...децата...с чистите си, невинни сърца, ни преподават най- големия урок на живота. 
А той е: как да обичаме...

Славена Бозовайска

използвани източници: вестник "Квантов преход"