Вярвам, че в основата на едно чисто човешко съществуване
стоят ясните, топли и коректни човешки взаимоотношения. Защото „Аз съм Ти, Ти
си Аз“ – толкова е просто. Все още обаче това правило остава неразбрано.
Грубото нахлуване в личното пространство на другия, опитът да контролираш
живота му, използвайки оръжия, като осъждане, вина, страх и манипулации са ежедневие. Всеки човек има свой вътрешен свят, изграден от
разбиранията му, насоката на мислене, принципите и настройките на съзнанието.
Те определят неговото поведение. Всяко вмешателство в нечий живот е грубо
нахлуване в този свят. Насочената чужда енергия го дисбалансира. От там и поведението
на човека на когото той принадлежи. А всички сме свързани. Невидимите връзки
изграждат един цялостен организъм. За да функционира правилно, той трябва да е
здрав. Но липсата на хармония и правилното протичане на енергията при човекът
подложен на стрес го разболява. Той не може да работи правилно. Това се
отразява и на другата частица „манипулаторът“.
„Накарай тези неща да те заобикалят“ ме посъветва мой приятел.
Размишлявах над тези думи. Наистина знаем, че в живота ни нахлува единствено
това, към което насочим вниманието си. Но не винаги е така. И виновник за това
е отново вътрешният свят на индивида. Той определя неговия път. Нарочната
намеса е престъпление (поне
за мен). Единствения начин да
се случи това е ти да ги заобикаляш. Лично аз – не мога да го постигна.
И ще кажа защо. Защото имам очаквания. Когато погледнеш някого с чисти очи,
очакваш и той да стори същото. Когато даваш топлина, очакваш и ти да получиш
такава. Това не се случва на съзнателно ниво, по-скоро на подсъзнателно.
Очакваш без да осъзнаваш.
Ето, аз пиша, защото очаквам. Очаквам да живея в един
по-чист свят! Очаквам живота да ми предложи едно по-високо ниво на човешко
общуване и поведение. Ако спра да очаквам, това означава да приема положението
такова каквото е. А аз не мога да го направя. Защото отново: То не отговаря на
моите разбирания!
Против съм пирамидалната структура на човешкото общество. Погледнато
отстрани в нея няма нищо лошо. Но загледаш ли се в същината й, отгоре-надолу,
ще видиш натискът. Енергийният поток на вмешателство, целящ ограничаване на
правото на избор е очевиден. И тук идва въпросът. Свободни хора ли сме? Ако
трябва да съм честна, отговорът ще е едно голямо НЕ! По-скоро „доброволни роби“!
Свободният човек обича ясните, чисти и видими краски. Не подкрепя съмненията. Не робува на страх, имане, предразсъдъци.
Той е там, където се чувства желан и обичан! Там,
където усеща себе си. Във всеки поглед, дори и във въздуха... Ако ли не – си тръгва.
Не бяга, а просто поема в друга посока, защото знае, че е важно да остане цял в
себе си. Там е истинското щастие. Всичко друго - просто илюзия... Затова и
до последно брани своето лично пространство. Отстоява до край правото си на
избор. Чуждото вмешателство е матрична настройка, която не принадлежи на
неговия свободен вътрешен свят и е наясно, че ако я приеме, това означава да
предаде себе си, принципите си, разбиранията си и мирогледа си. Значи да
предаде самия себе си. Да извърши престъпление срещу душата си. Последното е
най-страшното нещо, което човек може да причини сам на себе си, равностойно на
самоубийство.
Вътрешната ти цялост е безценна!
Пази я!
Огнен зов!
Ден и нощ се съберете!
Слънцето в сърцето оставете.
Нека чисти с огнен пламък,
всеки твърд и злостен камък!
Сила в сила... Дух обречен!
Нека с огън стане вечен!
Огън в огън с буен вятър,
жар в жарава. Въглен златен!
Ден и нощ се съберете!
Слънцето в сърцето оставете.
Нека чисти с огнен пламък,
всеки твърд и злостен камък!
С обич, Славена Бозовайска
