ЕНЕРГИЯТА ВРИЛ И КЪДЕ Е ТЯ?

Отива си още една година. След ден, със заря и шампанско, шумно и с усмивки ще отброим последните й секунди, а в домовете ни ще влезе новата година. Какво ми донесе 2017-та година? Уроци. Бе година на яснота, която разби илюзиите на малки парченца. Видях кой, кой е. Маските паднаха. Видях и себе си. Борих се с нежеланието да приема нещата такива, каквито са… Но този път сякаш не можех да се справя сама. Под влияние на разочарование и обида, месеци наред се губих, отдалечена от центъра си на хармония и покой. И опита отново да се намеря ме отведе до йога студио Ганеша.

След две, три практики почувствах себе си. Обърнах се към учителката си с думите:

- - Започнах да посещавам практиките, защото дълго време се намирах извън центъра си на комфорт. Винаги съм се справяла сама, но този път не успях… Ти ми върна прекрасното усещане за себе си…Благодаря!

-  - Понякога не можем да се справим сами не защото не можем, а защото не трябва. Дошло е времето да видиш, че има и други хора като теб, с които можеш да се споделиш…- отговори тя.

Така си минаваха дните, а аз се чувствах добре. Изведнъж светът ми започна да се подрежда. И стигнахме до датата 04/11/2017 год. Преживяното тогава съм споделила на страницата си във Фейсбук на 05/11/2017 год. Ще си позволя да го припомня.

Преживявания извън тялото

 5/11/2017 год.

Пиша всичко това за хората с подобни истории, които след преживяването им, неразбиращо се питат: „Какво се случи?”

Събота по обед. Под напора на изминалата седмица се чувствах изморена. Сложих две годишното си детенце да спи и легнах до него. Сънят бързо ме грабна. Видях се в стая. Знаех, че не съм аз - тленното ми тяло, а аз - душата. Усещах също, че тук няма нищо невъзможно. Можех да правя каквото си поискам и да бъда където аз реша. Леко започнах да се издигам към тавана на стаята. Бях любопитна какво ще се случи. Малко след като го приближих, потънах в него...Любопитството ми нарастваше. Какво ли ще видя? Къде ще се озова? В този момент почувствах притегателна сила. Тя ме дърпаше подобно на голям магнит. Не бях в състояние да се противопоставя. Беше по-силна от мен. Силна и бърза! Затова се отпуснах и се оставих в ръцете й. Не знаех къде ще ме отведе, до след малко когато се видях над заспалото си тяло. Душата ми леко потъна в него. Отворих очи. Все още усещах магнитната сила. Тя беше съпроводена с чувство за тежест. Изчаках и след секунда тежестта изчезна. Вече бях способна да стана от леглото, но не го направих. Питах се: Какво ме върна толкова бързо и защо? Исках да се върна обратно. Там, където няма нищо невъзможно. Толкова неща имах да видя, да науча. Не разбирах...Явно не бях готова за тях. Разсъждавайки върху случилото се, изявих пред себе си намерение да повторя всичко отначало и след малко се видях отново в стаята. Беше по-различна. Отпуснах се и се издигнах. Оглеждайки се, видях отворения прозорец. „ Да! Това е моя път!” си помислих и без страх се насочих към него. Вече бях вън. Усетих студен, но свеж въздух. Намирах се над терасата и разперила ръце, с цялата си жажда за свобода, се хвърлих в обятията на въздушното пространство. Летях! Беше тиха, зимна вечер. Виждах под себе си, заспиващите улици. В бледата светлина на уличните лампи се гониха снежинки. Издигах се все по-нагоре! Усещах свободата! Цялото ми същество ликуваше! Леко, като перце!...Но за кратко! Летейки си и наблюдавайки зимната вечер, изведнъж отново видях себе си. Стаята вкъщи и заспалото си тяло. Стана ми ясно, че това е преплитане на времевите пространства. Като наслагване на снимка върху снимка и... трябва да се връщам...След миг отново бях над тялото си. Сега обаче прибирането ми не бе така плавно, колкото първия път. Усещах как не успявам да се наместя. След кратка борба отворих очи. Виждах детето и всичко около мен, но не можех да се мръдна...Понеже не ми се случва за първи път, си дадох сметка, че все още не съм напълно в себе си. Изчаках секунда. Опитах се да раздвижа пръстите на ръката. Не се получи. Обвзе ме лека паника. Бях неподвижна! Втори опит. След него вече успях...Скочих от леглото. Още усещах леката си, свободна душа....
Бях едновременно объркана, озадачена и щастлива...”

Това преживяване роди в мен много въпроси. Каква беше силата, която ме върна обратно. Приличаше на голям магнит… 

„Няма нищо извън нас!” – си мислех с догадки…Но тъй като явно, точно в този момент нямаше да науча отговора на въпроса си, спрях да се питам, освободих се от съмненията и оставих в себе си прекрасното усещане за летеж и свобода. Задържах това усещане до 03/12/2017 год…, когато всичко се повтори. Този път обаче магнитната сила, която ме „облада” беше  много по-силна от първия път, а натискът в областта на китките – по-голям. Сякаш някой ми бе поставил невидими белезници. Това чувство трая няколко секунди, след което силата се изля от мен, като вълна. Почувствах олекотяване… „Този път ще разбера какво се случва” – си помислих. И „скочих” от леглото. Слагам думата скочих в кавички, защото тялото ми привидно беше заспало. Но не сънуваше, то осъзнаваше всичко случващо се и знаеше, че е реално. И така „скочих” обърнах поглед по посока на вълната, която се изля от мен. Това, което видях беше вълшебно. В малкото пространство между спалнята и секцията, сякаш се бе установил невидим басейн, пълен със светлина, а в нея блещукаха безброй лилави искри. Предпазливо пъхнах ръката си. Погалих светлината. Видяла, че няма нищо страшно, влязох в нея. Чух музика…

След секунди будното ми тяло, запомнило всяка малка подробност от преживяното бе още по-озадачено отколкото първият път.

Станах, направих си кафе…И тогава се включи месинджъра. Беше Сончето. Още една сродна душа, с която се запознахме на йога практиките. Разказах й набързо преживяното. После разговорът ни започна да тече в съвсем друга посока, за да завърши накрая с думите: „Прочети за Черното Слънце, свързано е с Третия Райх, това е и последното ми прераждане, от което помня и теб…” Черното Слънце? Никога не бях чувала за него. Изглеждаше интересно. Послушах я и ето какво открих:

Концепцията за Черното слънце е описана в книгата на теософа Елена Блаватска –“Тайната доктрина”, още през 1888 година.  Тя анализира египетски, християнски, будистки и други свещени първоизточници, доказва общото начало на всички философии и религии и ги обединява в стройна философска система, позната като ”Тайната доктрина”.
Блаватска пише за “Централното слънце” като невидим център на Вселената, причина и начало на битието, определяно от гностиците като “Светлината на твореца”. Блаватска приписва понятието “черна светлина” на тайно арийско учение, чиито корени са от Далечния Север.

„Черното слънце“ е олицетворение на първичната енергия и от него може да бъде извлечена енергията „врил“.  Врил-енергията е била известна на адептите от тайните общества през вековете под много имена – освен врил е наричана още чи (или ци) от китайците, астрална светлина, оргон (оrgone), одическа сила, охас (оjas), прана от хиндуистите, йешод (yesod) в Кабала, негативна ентропия, квинтесенция и др. Тя наподобява енергията на нулевия вакуум в квантовата физика.

“Черното Слънце” се споменава в археологически документ от 3 хиляди години пр.н.е.,  открит в югоизточен Иран. Това е стела на цар Нарам – Сина, която днес е изложена в Лувъра. На стелата е изобразен цар, който води войска в подножието на “Планината на Боговете”.  Над планината се виждат две слънца – Черно и Бяло.

В едно историческо писание от Вавилон  от 600 г. пр.н.е. се съдържа следният текст: “Над света стоят планини и над тях се ражда светлина. Над полунощните  планини свети тъмното слънце, но очите на човека не могат да го видят. Достойните и храбрите се радват в божествеността. Бялото слънце дава дневна светлина на света. Тъмното слънце озарява нашата “вътрешност”  и ни дава божествената светлина на познанието…

От всичко прочетено ми стана ясно, че Черното Слънце, съдържа силата на тайното знание. Това, което е скрито от очите на човек. То управлява невидимото битие за да се изяви във видимото. Докато лъчите на Бялото Слънце са насочени навън, то лъчите на Черното Слънце са насочени навътре, т.е. към нас самите и водят до осъзнаване на себе си, осъзнаване на собствената сила и величие. Но прочетеното роди в мен още въпроси. Какво е Врил? И кои са арийците? Продължих да чета…, като търсенето ме върна назад, във времето на Третия Райх. Един от тези, които са търсили силата на Черното Слънце - Врил е Хитлер. За тази цел създава организацията „ Аненербе”. Целта му е да съчетае древното знание със съвременната наука. Нацистката идеология била основана върху идеята, че някога е съществувала цивилизация, която е притежавала тайните на Вселената и те са запазени до днес. Особено са се интересували от Антарктида. Легендите разказват, че именно тя е прародината на Арийците и Атлантите. Що за енергия е Врил и защо тайните общества се интересуват от нея?

Енергията Врил получава името си от утопичния роман на англичанина сър Едуард БулърЛитън (Edward BulwerLytton) “Врил – силата на идващата раса” (Vril – ThePower of TheComingRace), публикуван за първи път през 1871 г. В него Литън описва подземна човешка цивилизация, технологично напреднала много повече от нас. Подземните свръхчовеци са овладели мощната енергия врил, която ги е направила богоподобни. Литън описва двойнствената физично-духовна същност на енергията врил, която освен чудовищна унищожителна мощ, придава телепатични, левитационни и лечителски способности на тези, които я владеят. Всички живи същества са проникнати от енергията врил, но използват само нищожна част от нея. Тайното общество вярвало, че който успее да овладее силата врил, ще бъде господар на себе си, на хората около него и на целия свят. Тази енергия се излъчва от Черното слънце – голямо кълбо от “първична материя”, което се намира в центъра на нашата планета и дава светлина на подземните хора. То става емблема на новото общество и може да бъде видяно на много асирийски и вавилонски свещени места. В продължение на векове Черното слънце е било почитано като източник на неизчерпаема и невидима за човешкото око, божествена вътрешна светлина.

Енергията врил може да бъде трансформирана така, че да въздейства върху всички видове материя, одушевена и неодушевена. Тя може да унищожава като светкавица, но и да вдъхва живот и да изцелява. Използва се за прокарване на пътища през твърда материя. Може да дава живот на различните механизми...

И накрая: Силата "врил" всъщност е гравитомагнитното поле. Това е вихрово гравитационно поле създавано от въртящи се маси. То се създава и от въртящите се Черни дупки и се използва за преминаване през пространството като го изкривява.
Такова е и предположението на Никола Тесла, който обявява, че времето и пространството могат да бъдат повлиявани от магнитни полета /Експеримент Филаделфия/ и по този начин време пространствената бариера може да бъде променена.

Накратко силата Врил е вътрешната ни сила. Тази, която се излъчва от Черното слънце, насочвайки лъчите си навътре, към центъра на нашата същност.

Някъде прочетох, че древните Атланти, респ. Арийци са били свързани с Черното Слънце и са черпили сила от него. Съвсем естествено е да е така, като се има предвид, че древното знание се основава на една проста истина: „ Няма нищо извън теб!” И повярваш ли в нея, ти се срещаш със самия себе си, с истинското си Аз. Опознаваш силата Врил…

Продължих да чета и да си правя заключения. Интересно е и това, че всичко казано до тук се въртеше около още едно тайнство – звездата Алдебаран, като родител на Атлантската и Арийска цивилизация.

На следващия ден бях на йога практика. Споделих преживяното с учителката си.

„Вчера имаше пълнолуние…” – каза тя.

Пълнолуние? Ставаше все по-интересно. Какво общо имаше пълнолунието с всичко случващо се? Потърсих в гугъл.

Това, което намерих ме заинтригува. Оказа се, че пълнолунието на 03/12/2017 год е било в Телец точно в царската звезда в окото на Телеца Алдебаран. Съвпадение? Не мисля… Затърсих се още по-сериозно… А това, което намерих бе още по-интересно. Предното пълнолуние е било не кога да е, а на 04/11/2017 – датата на първото ми такова преживяване.

Получи се красива броеница: Пълнолуние – Тъмно Слънце – Сила Врил – Алдебаран – Атланти – Арийци… Къде бях аз в нея? Аз – като човек, част от всичко, което ме заобикаля, съм кълбо енергии. Човешкото енергийното поле е съставна част на енергийните полета на Космоса и на Земята, затова има доста сложен състав. Включва в себе си множество известни на съвременната наука полета, в това число магнитни, електрически, торсионни…  Тялото се намира в променливо магнитно поле, наричано аура, което е съставено от множество силови линии. Това магнитно поле е нашето невидимо енергийно поле, което непрекъснато нараства и намалява, излъчва и приема вълни в зависимост от физическото и душевното състояние на дадения индивид.

Съвременната наука е открила връзки, чрез които Луната влияе върху човека. Така например поради силното гравитационно въздействие на Луната върху обвивката на Земята (твърда и течна) през дните на новолунието и пълнолунието силно се променят следните физически параметри: влажност, атмосферно налягане, температура, електрическо и магнитно поле. И най-малките промени на тези параметри оказват влияние върху човешкия организъм.

Пълнолунието е особена точка на максимално разделяне и разширяване на водната повърхност, след което започва обратният процес. В организма на човека енергията свободно се излива отвътре навън, течностните среди също са по-близо до повърхността на тялото.

Изливането на енергията отвътре навън, по време на пълнолуние, засилва енергийното /магнитно/ поле, разширява го, променя го... А както посочих по-горе промяната на енергийното поле, разчупва и изменя пространствено-времевите параметри.
Това е и моята мистериозна магнитна сила, която ме „облада” два пъти, на две различни пълнолуния – енергийното ми поле, част от силата Врил…, която живее във всеки един от нас…

Защо ви разказвам всичко това? Защото Новата Година ще започне с пълнолуние. Пълнолуние, при което енергията ни е в пълен възход. Тя се излива като вълна и твори! Твори живот с вдъхновение и любов! Няма нищо извън нас! Само трябва да обърнем поглед навътре! Към себе си! Да насочим лъчите си до центъра на нашата лична Вселената  и пуснем енергията Врил… Онази сила търсена напразно вън от нас, спи кротко в теб и чака да я намериш…

Силата е в теб! Бъди!

С любов, Славена Бозовайска

СВЕТЛИНА В МРАКА

"Животът на човека е най-точното огледало на неговото ниво на съзнание. Той е отражение на хаоса в човешкото мислене и поведение. Няма нищо, нищичко случайно. Това, което наричаме случайности, е само нашата неспособност да откриваме връзка между онова, което ни се случва, с това, което вършим и мислим..."

Ирина Войнова, в. „Квантов преход“

    Когато ни се случи нещо неприятно се питаме: „Защо Бог ме наказва? На кого сторих лошо?“ В този въпрос се крие голяма доза истина, защото „Каквото посееш, това ще пожънеш“, но това не означава, че е теорема. Няма нищо случайно, както и нищо постоянно в живота ни. Всичко е еволюция. Процес на развитие. Отричаш ли тъмната страна в себе си, тя ще ти се покаже за да се изчисти за светлината. Тъмнината не е нищо повече от учител. В трудни моменти си правиш равносметки. На себе си, на поведението си, мирогледа си. Тези моменти отварят очите и пренареждат приоритетите в живота ти. Приличат на земетресения. Нареждат пластовете ти така, че да поемеш във вярната посока. Тогава разпознаваш и хората около себе си. Маските падат. Съзираш истинските им лица. Колкото и да отричаме, всички имаме сенчести страни. Дори Великата и могъща Бастет – общата майка на човешкия род е имала два аспекта. Според египетската митология, тя е богиня на Луната, но и дъщеря на зората, богиня на Светлината. Нейният символ е „Светлина в мрака“. Тази, която вижда в тъмното. Нейната същност ни напомня, че не може без полярности. Каквито и да са, те винаги са в съответствие с Божествения план. Тъмнината не се лекува с още тъмнина, както и раната с удар… Да видиш искрата в лошото, означава, че приемаш божественото й естество. А съзреш ли го от тази му страна, то тогава ти си на път да го излекуваш. Всеки има уроци, които трябва да усвои. Пътят понякога е болезнен. Но трябва да го минем. И то сами. Страхът, останал в подсъзнанието ни се чисти и най-добрия начин да го направи вижда в материализацията си.

    Наскоро и аз преживях разтърсващо събитие. Обърканият ми ум питаше: „Защо ми се случва всичко това? На кого навредих?“ В отчаянието си, молих за сила. Имаше моменти, когато осъзнавах, че всичко е според Божията воля и се случва за мое добро. Започнах да търся нещото, което ще ме насочи към светлата искра на страданието. Тогава се запознах с Роси. Това бе точно преди три седмици в детско отделение на МБАЛ. Аз с моята дъщеричка, тя с Йони – нейното тригодишно момченце. Когато медицинската сестра ме уведоми, че в стаята при нас ще настанят още едно детенце, не знаех, дори не предполагах, че то ще е от новите, златни деца...

*****

    В суетата по подреждането на багажа, Роси бе оставила Йони сам. Аз стоях отсреща и го гледах, как играейки си с телефона, изрежда азбуката на английски… После го остави настрана и с усмивка ме погледна. Дълбокият му поглед говореше…Казваше ми: „Аз притежавам цялото знание! И ти виждаш това!“ Топли вълни се разляха по тялото ми. В този момент влезе Роси.

-Но той знае английската азбука… - възкликнах възхитено.

-И българската знае, както и цифрите – на английски и български – отговори тя.

Тогава започна да разказва. Каза ми, че Йони е със синдром на Аспергер или наречен още синдром на малкия професор, както и с лека форма аутизъм.

-Децата с такъв синдром имат стериотипен модел на поведение. – продължи да разказва тя. - Когато му дам фигурки, започва да ги подрежда не само по цвят, но и по видове. Знае геометричните форми – кръг, триъгълник, квадрат. Когато реди мозайка, също я подрежда по цвят, но заедно с това редовно опипва повърхността. Проверява дали е гладка, ако не е – я оправя.  Направи ми впечатление, когато беше бебе на няколко месеца, че изкарвайки го на разходка, заглеждаше табелите и обръщаше главичката си така, сякаш ги чете…

В този момент я прекъснах:

-Това не е болестно състояние Роси. Въпреки, че е считано за такова. Йони е от новите, златни деца. Те са родени с цялото знание. Обича хармонията и реда, а не хаоса. Затова подрежда фигурките по цветове…Обича да създава, а не да руши. Обича красотата, съвършенството…, затова опипва повърхността и оправя несъвършенствата й.

-Може би…, но и не е общителен, а при силен шум, запушва ушичките си.

-Защото обича тишината – отговорих аз. - Знае, че шумът нарушава хармонията… Не намира смисъл в общуването с думи. В бъдеще хората ще общуват на друго ниво. Съвсем различно от познатото досега. Усетът, интуицията и телепатията ще заместят хаоса на думите.
-Има и случаи, в които наблюдава сянката си или отражението си в огледалото и им се усмихва. Комуникира с тях.

-Йони знае, че комуникацията със себе си е най-важното нещо… - отговорих - Няма нищо извън нас. Себе познанието е крайната цел на опитността. Знае също, че в него живее енергията на Бог. Тя мисли, чува, говори. С езика на сърцето.       

-А сигурно хората не знаят – замислено отвърна Роси - затова и такива деца се приемат по различен начин.

-И да, и не. Обществото ни е капсулирано. Неговото Аз не обича тези, които се разхождат извън границите му. Стадото трябва да пасе на точно определено място. Вкупом. За да може да е видимо и контролирано. Такива деца се раждат със знанието, умишлено скривано от хората векове наред. Те са „заплаха“ за стройната ни матрична система, не приемаща хора, познали себе си. Защото онзи, който е познал себе си, знае и силата сам да твори съдбата си. Той е свободен!...

   
      В този разговор, съзрях Божествената искра… Дадох си сметка, че нещастието ми, ме бе запознало с  едно от децата, които ще изведат Земята до зората на златното й съществуване…
     Още дълго усещах болката и страха в себе си. Но вместо да се опитам да ги забравя, зачеркна и изтрия от живота си, тихо им благодарих, че ми дадоха опитността, от която съм имала нужда за да поема в правилната посока и дарявайки ги с любов и пак с благодарност, ги освободих…

     Много често се чудим кой път да поемем. Мислите ни се лутат между вчера, днес и утре, знаейки, може би, кое „сега“ е най-благоприятно за нас, но се лъжем, неспособни да направим връзката „между онова, което ни се случва, с това, което вършим и мислим...“ Но не и душата. Тя знае! И няма нищо случайно. И абсолютно всичко е за наше добро! Защото, както казва Лияна Фероли в статия във в. „Квантов преход“: „Съвършенството на душата не е в утвърждаване само на Христовия Аз и отричането на неговия „Антихрист“- Егото, а в съвършената хармония и равновесие между тези две страни на една и съща природа“. 

 Любовта е ключа за обединяването на полюсите. Тя е най-древната магия.

Наскоро дъщеричката на моята колежка, поглеждайки ме с дълбоките си звездно-искрящи очи и усмихвайки ми се леко, така че да ми заприлича на топъл летен лъч, каза:
  -Обичам те! Много те обичам!... Всички обичам!

Да...децата...с чистите си, невинни сърца, ни преподават най- големия урок на живота. 
А той е: как да обичаме...

Славена Бозовайска

използвани източници: вестник "Квантов преход" 

 

РАЗГОВОР С БОГА

.......
В грешното лутане с боси крака,
вражески улици с кални лица…,
губя посоката, губя се с времето;
падат звездите, мъртво е семето.

Вътре в мен грее. Огън танцува.
Вънка е зима… Вълци пируват…!
Синята нишка от светло небе…,
гине в окопа! Мачкат я те!

Гледам и виждам - вярата стене!
Хищници късат от нея…и мене!
В кървави съчки огънят пука!
Късайте, късайте!...Имам и друга!
 

  - Боже, защо има толкова мъка по този свят?

Бог ме погледна и замълча…

      - Защо не дадеш на Човека топлина и любов? А го наказваш със смърт, болести, омраза, злост… Кажи ми, моля те, защо?

Тогава той се приближи към мен. Видях очите му. Влажни, топли… и тъжни. Сълза се търкулна по божията буза. Чух гласа му:

      - Аз не наказвам Човека, мило дете…Не го наказвам! Обичам го!

    Дадох му разум, да може да разсъждава по нещата от живота и по този начин да се развива – духовно и физически, но той реши да го използва за друго и го подчини на егоистичното си съществуване, като реши, че е Господар на Всичко, създадено от мен…

Дадох му и сърце… Да може да обича. Но той не разбра. Започна да го използва за да мрази и наранява… А сърцето не търпи омразата и скоро след нея се разболява….

Подарих му и очи – да може да съзре красотата на моето Творение… Но единствено този, който е осъзнал силата на сърцето си и има разума да я разсъди, може да види вълшебството на Всемира!

Подарих му ръце – да милва и прегръща всяка живнинка…Но той ги използва за да убива…

Убива себеподобните от другите видове, също и тези от собствения си вид… Унищожава природата, а с нея и своите корени...Забравя, че е част от нея, защото не я вижда...

Ето, подарих му също и крака – да може да заобиколи цъфналата теменужка, но той предпочита да я смачка…Може би, защото е "сляп" и в "слепотата си" - бърза...

Виждаш ли? Аз не наказвам Човека, дал съм му всичко необходимо, за да живее дълго и честито…, но каквото посееш, това ще пожънеш. Мъката, ражда мъка...

Като баща страдам за детето си. Посочих му пътя. Онзи на любовта! Но на него му се струва трудно да обича! Не го съдя. Приемам решението му със сълзи на очи и чакам деня, в който ще „види“ моите дарове!

Вярвам…продължавам да вярвам безрезервно в него, защото вярата е любов!

Вярвай му и ти!